Паращитовидните жлези, обикновено 4 на брой, са с тегло 30-40 мг всяка и са разположни по дорзалната (задната) повърхност на щитовидната жлеза. Основната функция на паращитовидните жлези е секрецията на паратхормон и прецизната регулация на калциевите йони в плазмата и екстрацелуларната течност.

 Основната роля на паратхормона е да коригира ниските нива на калций в организма. Той изпълнява тази функция посредством няколко основни механизма:

  • Намалява загубата на калций през бъбреците;
  • Мобилизира калция от костите;
  • Повишава резорбцията на калций в чревния тракт;
  • Понижава фосфора в кръвта.

 

Нарушенията в секрецията на паратхормон най-често водят до:



1. Хиперпаратиреоидизъм

Това е състояние, представляващо група от припокриващи се синдроми, при което е налице прекомерна, относително неконтролируема секреция на паратхормон от една или повече от паращитовидните жлези.

 При хиперпаратиреоидизъм се установяват следните патологични промени:

1. Аденом – единичен аденом се среща при около 80% от случаите, а двоен аденом – при още 5%.


2. Грануларна хиперплазия – хиперплазията засяга 15% от пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм. Увеличени са и четирите жлези като обикновено долните две са по-големи от горните.


3. Карцином на паращитовидна жлеза – рядко срещано злокачествено заболяване. Трудно се различава от аденома.

 Клиника: хиперпаратиреоидизмът може да има различно протичане:

  • Безсимптомно протичане – обикновено хиперкалциемията при такива пациенти се открива при рутинно лабораторно изследване.
  • Симптоматично протичане – симптомите и признаците отразяват комбинираните ефекти на хиперкалциемията и повишената секреция на паратхормона. Проявите биват неврологични, сърдечни, нефрологични, костни и ревматологични.
  • Паратиреоидна криза – в редки случаи пациентите с първичен хиперпаратиреодидизъм развиват паратиреоидна криза, която се характеризира с тежка хиперкалциемия. Наблюдават се неврологични нарушения, нива на паратхормона 20 пъти над нормата, силна абдоминална болка, гадене, повръщане.
NEWS_MORE_BOX


2. Хипопаратиреоидизъм

Хипопаратиреоидизмът се съпровожда с дефицит на паратхормон и ниски нива на калций в организма. Това състояние включва три основни групи причини:

  • Деструкция на паращитовидна жлеза – най-често срещаната форма е хируричната. Възниква при оперативни интервенции в областта на шията.
  • Вродени или унаследени дефекти на жлезите.
  • Функционален хипопаратиреоидизъм – възниква при пациенти с продължителна хипомагнезиемия. Тъй като магнезият е необходим за освобождаване на паратхормон, при хипомагнезиемия серумният паратхормон е нисък.


Клиника: признаците на хипокалциемията са идентични, независимо от причината. Те включват нервно-мускулни смущения, тетания, сърдечносъдови проблеми и други прояви като аномалии на зъбния емайл, катаракта, включително класически паркинсонизъм.