Панкреатитът е възпалително заболяване на задстомашната жлеза, което може да се прояви в две форми – остър и хроничен.

 

Остър панкреатит


Главни причини са болестите на жлъчните пътища (най-вече холелитиаза) и злоупотребата с алкохол (остро алкохолно отравяне или хроничен алкохолизъм). По-рядко причините са инфекциозни (вируси, бактерии, паразити), метаболитни нарушения, медикаменти, съдови фактори, водещи до хипоперфузия и исхемия на панкреаса, генетични фактори.

  • Патогенеза. Основният болестен процес при острия панкреатит е автолизата – самосмилането на жлезата от нейните собствени ензими, повечето от които се произвеждат в неактивна форма и се активират едва при попадането им в дванадесетопръстника. Една от по-старите теории свръзва появата на остър панкреатит с рефлукс на жлъчен сок в панкреасния канал.

 

Алкохолът, другият основен етиологичен фактор, най-вероятно причинява остър панкреатит чрез създаване условия за стаза на панкреатичния сок в жлезата или посредством директно токсично въздействие върху ендокринния апарат на жлезата.

 

  • Клиника. Началото е със силна дълбока коремна болка, треска, гадене, повръщане. В серума се откиват повишени нива на амилаза и липаза. Може да се наблюдават хипотензия, белодробен оток, белодробна недостатъчност и др.
NEWS_MORE_BOX

 

Хроничен панкреатит

Това е бавно прогресиращо или рецидивиращо възпаление с разрушаване на жлезата и развитие на панкреатичната недостатъчност.

  • Патогенеза. Алкохолизмът е най-честият етиологичен фактор, който се среща в 60-90% от случаите. Приема се, че приемът на 150 г чист алкохол дневно независимо от вида на питието може за 3-20 години да доведе до клинична изява на хроничен панкреатит.

 

В по-малка степен етиологична роля имат възпалителните заболявания на жлъчната система. Фактори могат да бъдат също муковисцидоза, хиперпаратиреоидизмът, хиперлипопротеинемии, травматичните и медикаментозните увреждания на панкреаса и други.

 

  • Клиника. Клиничните прояви са силна коремна болка (понякога непостоянна), гадене, повръщане, загуба на тегло и прояви на малабсорбция – диария и стеаторея.