Ваксините спасяват повече от 9 милиона човешки живота всяка година, макар да съдържат някои особено опасни вещества. Без тези плашещи съединения обаче, ваксините просто не биха работили.
 
Човешкото тяло има отлични възможности за отблъскването на патогени (болестотворни микроорганизми). Когато непознат патоген нападне тялото, патрулиращите имунни клетки го обграждат и опознават. След това, защитната клетка започва да изпраща сигнали за тревога, чрез които предава на останалите имунни клетки местоположението, силата и особеностите на нашественика. Това задейства механизми за производство на „оръжия“ - специфични антигени и клетки-убийци. След преборване на инфекцията, част от тези оръжия остават в организма, за да отговорят бързо при последваща среща с патогена.
 
Някои патогени обаче са толкова мощни, че надмогват имунната система още преди да е започнала ефективна защита на тялото. 
 
Ваксинацията предлага на имунната система „загряване“ на защитните ѝ механизми преди самата среща с истински болестотворен патоген. По този начин имунитета се обучава, развива защитни реакции и натрупва „арсенал“ от антитела – само така ще бъде готов да посрещне по-силните патогени, които могат да убият дори здрав човек. Това поставя необходимостта от излагане на имунната система на контакт с опасните патогени – те са отслабени, обезвредени или напълно разкъсани – имунната система има нужда да разпознае само структурата им, за да създаде антитела срещу тях.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Тук е мястото да споменем формалдехида. Изключително токсичен консервант, наличието му във ваксините е една от основните причини за пораждането на страх и неразбиране към имунизационните практики. Той е незаменима част от ваксините срещу грип и тетанус – функцията му в тях е да навреди на микроскопичния патоген и да го отслаби докато той стане безвреден и почти безжизнен от химичното увреждане. Формалдехидът може да причини същото и на човешките клетки, но в много по-големи дози от намиращите се във ваксините. Ваксините съдържат микроскопична част от нормалните дози формалдехид, които ежедневно се приемат с храната и се произвеждат от човешкото тяло. Най-голямата опасност от формалдехида е, че ще увреди болестотворния организъм толкова силно, че имунната система няма дори да го разпознае като вредящ. 
 
Това е причината и за наличието на т.нар. „адюванти“ - помощни вещества, които спомагат за възбуждането на имунната система. Едно от тези помощни вещества е алуминият. Той води до появата на локализирано дразнение около тъканите, където се поставя ваксината. Това незабавно привлича клетки на имунната система, които отчитат, че алуминия не е повод за безпокойство и не губят време с него, а се заемат с разпознаването и елиминирането на отслабения или разкъсан патоген, внесен с ваксината. 
 
Приемът на токсичния формалдехид, на отровния алуминий и най-вече – вкарването на болестотворни форми на живот в тялото не звучат като най-логичните и разумни идеи. Контролираното им и прецизно манипулиране обаче, представляват един от най-големите успехи на съвременната медицина – ваксинопрофилактиката, която успява да предпази около 9 милиона човешки живота всяка година и вече е премахнала от човешката популация някои от най-опасните и заразни инфекциозни патогени, като едрата шарка - вариола .
 
За допълнителна информация, прилагаме следното видео: