Метиловият алкохол е прозрачна, безцветна течност, наподобяваща по вкус и миризма етанола. Източници на метанол са разтвори за миене на стъкла и разтворители на бои. В спиртните напитки, произвеждани в домашни условия поради недостатъчното дестилиране може да се съдържа метанол.

 

Метанолът се резорбира бързо в стомашно-чревния тракт като пикова плазмена концентрация се постига след 30 до 90 минути. Подобно на етиловия алкохол и метанолът се метаболизира (преработва) в черния дроб от ензима алкохолдехидрогеназа. При неговото разграждане се образува токсичен метаболит – мравчена киселина. Леталната доза на метанола варира от 30 до 240 мл.


 

Метанолът в по-малка степен потиска централната нервна система в сравнение с етиловия алкохол. Токсичността на метанола се обуславя от токсичния метаболит – мравчена киселина. Тя действа изключително увреждащо на зрителния нерв и на окото. При по-високи концентрации (около 1500 мг/л) настъпва смърт.

 

Клинични прояви на отравянето с метанол настъпват около час след приема. Рядко се наблюдава дълъг безсимптомен период (около 30 часа). Стомашно-чревните симптоми са гадене, повръщане, диария и гастритни болки с повръщане на кръв.

 

Главоболие и световъртеж често предшестват развитие на ацидоза. Ранни симптоми на зрителна токсичност са поява на „снежна буря“ пред очите, фотофобия и намаление на зрителната острота.

 

В тежките случаи се наблюдава атрофия на зрителния нерв и слепота. Други тежки последици от отравяне с метанол са потиснато дишане, гърчове, кома, брадикардия, хипотония, сърдечна недостатъчност и олигурия (намалено количество на образуваната урина).

 

Лечението при метанолово отравяне включва прилагане на антидот, пречистващи методи за елиминиране на отровата (стомашна промивка с активен въглен, прием на силни очистителни и др.), прием на антиконвулсанти, дихателна и кардиоциркулаторна реанимация.

 

Специфични антидоти при отравяне с метанол са етилов алкохол и фомепизол. Етиловият алкохол има 100 пъти по-голям афинитет към ензима, разграждащ метанола, фомепизолът – 500 до 1000 пъти по-голям афинитет. По този начин прилагането на етенол или фомепизол блокира превръщането на метанол в токсичния метаболит – мравчена киселина.

 

Като антидот за венозно въвеждане се използва 10% разтвор на етанол, който се приготвя като 100 мл абсолютен етанол се добавят към 900 мл 5% разтвор на глюкоза.