Антидепресантите са широко използван клас лекарства. Те се класифицират, в зависимост от химичния им строеж, в няколко групи. Най-опасно е острото отравяне с трициклични антидепресанти (Amitriptyline, Imipramine, Nortriptiline) или с MAO – инхибитори (Phenelzine, Tranylcypromine, Moclobemide).

 

Отравяне с трициклични антидепресанти. Те поддържат по-високи нива на серотонин в мозъка. Тези лекарства имат малък терапевтичен индекс, т.е. разликата между терапевтичната и токсичната доза е малка. При превишаване на терапевтичната доза у възрастни пациенти по-малко от 10 пъти се развива интоксикация.


 

Симптомите на остра интоксикация с трициклични антидепресанти се проявяват 30 – 40 минути след предозиране на препарата като клиничната картина у повечето пациенти е максимално изразена в продължение на 4 до 6 часа след предозирането.

 

Церебротоксичният синдром се характеризира с ажитация (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх), тонично – клонични гърчове, нарушение на съзнанието и бързо изпадане в кома.

 

Кардиотоксичният синдром се проявява с нарушения на проводимостта и сърдечния ритъм както и артериална хипотония. Наблюдават се още сухота в устата, мидриаза (разширение на зеницата), забавена сърдечна честота, задръжка на урина, седация, делириум и кома.

 

Лечението започва с дихателна и сърдечносъдова реанимация. Детоксикацията включва стомашна промивка с използване на активен въглен, очистителни средства, клизми и форсирана диуреза. Прилагат се и антиаритмични лекарства за овладяване на аритмията както и антиконвулсанти за овладяване на гърчовете.

 

Отравяне с МАО – инхибитори. Tranylcypromine, представител на групата, образува активни метаболити – амфетамин и метамфетамин. Симптомите на отравяне се проявяват не по рано от 12 часа след приема.

 

Клиничната картина на отравянето включва главоболие, психомоторна възбуда, повишаване на кръвното налягане, забавяне на сърдечната честота, забавяне на дихателната честота, зачервяване, силно потене, мускулна ригидност, гърчове, разширение на зеницата, нистагъм и кома. Късни прояви на интоксикацията са оток на белите дробове, вътресъдова коагулация, засягане на мускулната тъкан, бъбречна недостатъчност.

 

Основната цел на лечението при отравяне с МАО – инхибитори е отстраняване на нарушенията на сърдечносъдовата система. Тежката артериална хипертония се овладява с бързо венозно въвеждане на нитропрусид.

 

При съчетание на забавен сърдечен ритъм и понижено кръвно налягане се налага поставяне на пейсмейкър. Назначават се и бензодиазепини за овладяване на гърчовете, мускулната ригидност и моторната възбуда.