Нищо – дори чумата – не представлява такава опасност за човечеството, колкото вирусните заболявания - жълтата треска, морбилите и едрата шарка причиняват епидемии от хиляди години. Въпреки че се възпроизвеждат бързо и често с фатални резултати, вирусите не са нищо повече от генетичен материал, обвит в протеини – инфекциозен агент, който не може да функционира сам. За да оцелее, вирусът трябва да намери клетка за заразяване. С други думи, ако умрем, умира и той.

 

В резултат на това дори и едрата шарка не притежава еволюционната сила да влияе върху хората като вид - да променя генетичната ни структура. Това би изисквало организмът да се интегрира в клетките, от които се нуждаем, за да се възпроизведем: нашите първични полови клетки. Само ретровирусите, които обръщат обичайния поток на генетичната информация от ДНК към РНК, са способни на това.


 

Когато последователността на човешкия геном беше напълно картографирана през 2003 г., биолозите откриха нещо неочаквано: човешкото ДНК е пълно с фрагменти от ретровируси. Подобно на фосилите, тези фрагменти могат да ни отведат години назад в миналото. Тъй като очевидно са били победени от еволюцията, учените наричат съответните последователности от ДНК „отпадъчни“ - не притежават кодираща функция. Според статия обаче, публикувана на 24 септември в Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, съществува ретровирус, който е меко казано различен.

 

Услужливо наречен HERV-K HML-2 (накратко HK2), вирусът притежава версия, намираща се близо до RASGRF2 – ген, участващ в допаминовата активност в мозъка. Обикновено, HK2 е наличен при всички хора, но с такава локация се намира при едва 5-10% от популацията. Според изследователските екипи от Оксфордския университет и от университета в Атина, тези хора са сравнително по-отворени към наркомания. До този извод стигат след като анализират кръвта на пациенти с хепатит С и ХИВ, които са се заразили покрай употребата на наркотици.

 

След като ретровирусът предшества появата на съвременните хора, тъй като е открит в генома на неандерталеца и денисовия човек, настоящето проучване свидетелства за силна генетична предразположеност към адиктивното поведение. От откриването на ХИВ и човешкия Т-лимфотропен вирус, това е третият случай, при който човешки ретровирус е силно свързан с вредно въздействие върху хората. В този случай вредният ефект, който учените са идентифицирали, е сложно поведенческо състояние. Може да се допълни, че HK2 е "условно патогенен", тъй като много хора биха могли да са негови носители, но да не страдат от негативни последици.