Нов молекулярен механизъм вземащ участие в инициацията и реализацията на възстановяване на кожните лезии е открит от изследователи на Калифорнийския университет.

 

Откритият молекулен път се контролира от еволюционно консервиран ген, които бива наречен Grainyhead like 3 (GRHL3). Ролята на този ген досега беше известна в развитието на бозайниците, а отклонения в неговата нормална структура се асоциират с болести като спина бифида, както и други абнормалности на съединителната тъкан, като дефектни клепачи, дефектен епидермален слой или вид синдактилия, при която пръстите са частично или напълно слети.


 

Проучването открива, че този ген взима участие и в заздравяването на раните на кожата чрез активация на друг ген за белтък, наречен Fascin Actin-Bundling Protein 1 (Fscn1). Ролято на този белтък се изразява в разхлабването на адхезията между нарушените кожни клетки, за да могат други клетки да мигрират и да затворят раната.

 

Оказва се, че дефекти точно в този механизъм водят и до развитие на хронични, незарастващи рани, като тези, които се образуват при диабет, засягащ милиони хора по света.

 

Учените се надяват, че откритието ще даде начало на нови терапии за възстановяване на кожните лезии, тъй като биологията на регенеративните процеси е една идея по ясна.

 

Самото възстановяване на кожата протича в 4 последователни фази – хемостаза, възпаление, пролиферация и тъканно ремоделиране или узряване. Покриването на възстановяващата се тъкан с епидермален слой се случва през пролиферативния стадий.

 

При този процес, наречен реепитализация, кератиноцити (клетки на епидермиса) мигрират за да покрият новообразуваната гранулационна тъкан (розовеещата мековата тъкан около раните). В края на процеса мигриращите клетки от всички страни на раната се срещат и затварят лезията.

„Въпреки напредъка на медицината и лечението на раните, все още остава много за откриване от молекулярните механизми, осигуряващи възстановяването.

 

Проучването е подкрепено от Института по здраве в САЩ и фондация „Ървинг Уайнщайн“.

 

Научният текст може да бъде намерен в JCI Insight.

 

Източник:
https://www.sciencedaily.com/releases/2021/09/210908180532.htm