Ticagrelor демонстрира бактерицидна активност спрямо резистентни грам-положителни бактерии, включително MRSA, съобщава екип учени.

 

Според новото изследване препаратът може да даде началото на нов клас антибиотици, които оказват активност срещу мултилекарствено резистентни стафилококи или ентерококи.


 

Ticagrelor (Brilique) е тромбоцитен антиагрегант от групата на блокерите на АДФ-рецептори (заедно с Clopidogrel, Prasugrel), който се ползва за профилактика на тромботични инциденти (инфаркт, инсулт).

 

Според водещия автор д-р Патрицио Ланселоти от университетската болница в Лиеж, Белгия, антибактериалните свойства на лекарството не корелират с антиагрегантния му ефект и не се наблюдават при други антиагрегантни агенти от групата като Clopidogrel, Prasugrel. Става въпрос за нов механизъм на действие, който потенциално дава възможност за възникването на нов клас антибиотични средства, от които към днешна дата имаме огромна нужда в съвременната медицина с развитието на антибиотична резистентност при нарастващ брой бактерии.


Изследователите заявяват, че тази находка гарантира по-нататъшни проучвания, включващи рандомизирано клинично изпитание, сравняващо протективният ефект на Ticagrelor с това на други антиагреганти срещу грам-позитивни инфекции у пациенти със сърдечносъдови заболявания. Комбинацията от антибактериален и антиагрегантен ефект на лекарството би превъзхождала останалите антиагреганти от групата при пациенти със сърдечносъдови заболявания и повишен риск от развитие на бактериални инфекции като например бактериален ендокардит. Екипът също посочва, че лекарството може да бъде включено в имплантирани кардиологични устройства под формата на полимерни покрития с цел намаляване риска от развитие на инфекции. 


Поради факта, че антибактериалните свойства на Ticagrelor не корелират с антиагрегантните, то това дава възможност за създаването на други антибиотични средства, негови структурни аналози, които да са лишени от антиагрегантен ефект срещу мултилекарствено резистентни щамове стафилококи и ентерококи.


Изследователите провели проучването след като забелязали, че пациентите с остър коронарен синдром и пулмонални инфекции с интензивни грижи и приемащи Ticagrelor  имали по-висока преживяемост, в сравнение с тези използващи други антиагреганти. Според друго двойно сляпо рандомизирано проучване от септември 2009 г., публикувано в сп. New England Journal of Medicine (NEJM), в което били включени 18 624 пациенти с остър коронарен синдром, раделени в две групи – приемащи Ticagrelor и Clopidogrel, рискът от инфекция - свързан летален изход бил по-нисък при групата с Ticagrelor. Според друго по-скорошно изследване от 2018 г., публикувано в Sciencedirect, Ticagrelor подобрявал състоянието на пациенти с пневмония.


Екипът начело с д-р Ланселоти провел серия от инвитро експерименти, които показали висока активност на лекарството срещу Staphylococcus aureus, включително резистентните MRSA щамове. Ланселоти споделя също пред западни медии, че в лабораторни условия Ticagrelor унищожавал MRSA по-бързо от Vancomycin. Добра активност показал още и срещу Enterococcus, който може да причини инфекциозен ендокардит или инфекции на имплантирани кардиологични устройства. Минималната бактерицидна концентрация срещу MRSA била 20 микрограма/мл. В минимални бактерицидни концентрации Ticagrelor надминавал Vancomycin.

 

Неговата активност била близка до тази на новия антибиотик срещу резистентен S. aureus, Daptomycin. Антиагрегантът показал още активност и срещу биофилм, който прави бактериите силно устойчиви. Биофилмовите материи намалявали с повече от 85% след излагане на концентрация от 20 микрограма/мл Ticagrelor. При опити с мишки антиагрегантът инхибирал бактериалната колонизация на импланти, които преди това били заразени със S. aureus, а също и бактериалната дисеминация в околните тъкани. Високите дози от антиагреганта обаче, които са подходящи за антибиотично лечение са твърде високи и могат да предизвикат опасно кървене. Затова екипът модифицирал молекулата на Ticagrelor, така че да бъде лишен от антиагрегантните си свойства, но да запази антибиотичната активност.


В заключение, резистентните бактериални щамове са един от основните проблеми на съвременната медицина. По-подробните експерименти с лекарството и получаването на негови производни, лишени от антиагрегантния ефект, би допринесло значително за по-доброто справяне с проблема.

 

Изследването е публикувано в JAMA cardiology.