Алкохолизъм и злоупотребата с алкохол се дължат на много взаимосвързани фактори, включително генетика и емоционално състояние. Хората, които имат алкохолно зависим в семейството са по-склонни да развият същата зависимост. В риск са и тези, които страдат от тревожност, депресия, биполярно разстройство и т.н.

 

Според ново проучване, направено с мишки, изследователите са открили ген, който може да осигури нова цел за разработване на лекарства за превенция и лечение на алкохолизъм.


 

Учените от Националния изследователски център за примати в Оргеон, Съединени Щати, откриват ген, който има по-малка експресия при нехуманоидни примати, които доброволно консумират големи по-количества алкохол в сравнение с тези, които консумират по-малко алкохол.

 

Нещо повече, екипът прави връзка между алкохола и как той модулира нивата на активност на този определен ген. Изследователите откриват, че когато се повиши активността на гена, спада консумацията на алкохол с около 50%, без да се повлиява приема на цялостното количество приети течности и общото здравословно състояние.

 

Проучването има за цел да проследи как с промяната на активността на определен ген (GPR39) се променят нуждите на тялото от алкохол. В него се проследява също как се променя настроението в зависимост от приема на алкохол. Хората, които злоупотребяват с алкохол са с до 3,7 пъти по-склонни да развият състояния като депресия, паник атаки и тревожност.

 

В експеримента си учените използват субстанции, с които да засилят активността на гена GPR39. Той повишава синтезата на протеин, който на свой ред потиска желанието за прием на алкохол. В този експеримент се установява, че засилвайки активността на гена, значително се намалява алкохолната консумация.

 

Проучването подчертава важността за използване на нови подходи за лечение на алкохолната зависимост. Използвайки факта, че активността на определения ген може да се контролира по фармакологичен начин, хвърля светлина при търсенето на по-ефективно лечение на алкохолната зависимост.

 

Получените резултати са публикувани в научното издание – Невропсихофармакология.