През последните години учените работят върху процедурата, довела до първата дългосрочна ремисия на пациент с ХИВ инфекция, която е постигната преди 12 години при Тимоти Браун или по-известен като Берлинския пациент.


За съжаление, все още експертите предупреждават, че методът за постигане на резултати не може да бъде определен като лечение, тъй като това са едва два случая, при които опитите са дали резултат.


На конференция през 2007 г., проведена в Сиатъл (Вашингтон) е изнесен доклад за първия случай на пациент с ХИВ, при който инфекцията е овладяна до нулев брой вирусни копия. Т. нар. „Берлински пациент“ е страдал от левкемия, която е следствие на отслабената имунна система, резултат от инфекцията. При него се провежда химиотерапия, която не дава резултат, след което се предприемат две трансплантации на костен мозък.



Трансплантациите са от донор с мутация в протеин, наречен CCR5 (от последователността на гена, от който произхожда), откриващ се и на повърхността на определени имунни клетки. Вирусът на СПИН използва именно този протеин, за да „влезе“ в имунните клетки, но в случаите, в които има мутации – тази инвазия остава неосъществима.


Според експертите костно-мозъчната трансплантация е малко вероятно да бъде реалистична възможност за лечение на инфекцията в близкото бъдеще. Към момента терапията се изразява в потискане размножаването на вирусните копия и свеждане на количеството им под определен минимум, за който се смята, че пациентите стават незаразни.


Колкото и странични ефекти да има антиретровирусната терапия, след трансплантация се налага приемът на имуносупресивна терапия, която крие множество рискове.


Все пак специалистите смятат, че „превъоръжаването“ на тялото с имунни клетки, модифицирайки специфични протеини по тяхната повърхност би могло да се използва като лечение за инфекцията.


Вторият случай на пациент, който към момента е практически излекуван от инфекцията с вируса на СПИН предпочита да запази анонимност и към момента е известен като „Лондонския пациент“.


При този пациент трансплантацията на стволови клетки води до ерадикиране на раковите огнища, за което е била и насочена терапията, но паралелно с това трансплантираните имунни клетки, сега устойчиви на ХИВ, изглежда напълно са заместили уязвимите преди това техни предшественици.


Учените от екипа многократно са вземали серия от проби и анализирали кръвта на пациента, за да се даде окончателно мнение за елиминиране на инфекцията. От всички тестове едва в една от пробите се оказва положителна, но се смята, че причината е била компрометиране следствие замърсяване.


Най-чувствителният тест не открива нито един циркулиращ вирус. Антитела срещу вируса на СПИН все още се откриват в кръвта на пациента, но нивата им намаляват с течение на времето, по траектория, подобна на тази, наблюдавана при „Берлинския пациент“.


Според един от изследователите в екипа – д-р Дийкс резултатите и при двамата пациенти показват нуждата от разработване на подходи за генна терапия, които да синтезират мутиралия протеин върху имунните клетки или техните предшественици стволови клетки. Устойчиви на вируса, тези модифицирани клетки в крайна сметка трябва да доведат до изчистване на инфекцията.


Към момента няколко компании провеждат генни терапии, но все още без успех. Но терапията с генно модифицирания протеин би имала ефект само в случаите, в които пациентите за заразени именно с вируси, които използват само CCR5 гена за проникване в имунните клетки. А този протеин се използва едва от 50 % или дори по-малко от заразените с ХИВ. При други в клеките за синтезата на изследвания протеин отговаря различен ген - CXCR4.


Изследователите продължават да работят в тази насока, но с напредване и разкриване на редица механизми, по които вирусът на СПИН инфектира и се размножава, се откриват и редица бариери за трайното му елиминиране. Въпреки всичко вторият регистриран случай на пациент, при когото инфекцията е елиминирана напълно е факт и дава надежда за откриване на радикално лечение.

 

Докладът на лекуващия "Лондонския пациент"екип е представен в сп. Nature, като подробностите по случая са изнесени на Конференцията по ретровируси и опортюнистичните инфекции в Сиатъл тази година. 

 

Резултатът е окуражаващ и показва, че лечението на СПИН не е само мечта. Трансплантациите на стволови клетки за лечение на HIV се изучават от IciStem, консорциум от европейски учени, подкрепен от AMFAR - Американска изследователска организация за борба със СПИН.

 

Пробив е и откритие на нов щам на ХИВ, какъвто се идентифицира за последните 20 години. ХИВ вирусът е често мутиращ вирус, поради което намирането на лечение е изключително предизвикателство за учените. Това откритие може да помогне за предвиждането на нови мутации на вируса и нови негови пандемии.

 

За първи път ХИВ вирусът е регистриран през 1983 г. Оттогава досега има над 75 млн. засегнати по данни на Световната здравна организация.