Най-честите причини за посещение на кабинетите на общопрактикуващите лекари и педиатрите са инфекциите на горните дихателни пътища. Според различните статистики вирусните инфекции значително превалират пред бактериалните, като съотношението се движи между 7:1 до 9:1.


Важно е да се разграничават вирусните от бактериалните инфекции. По-голямата част от инфекциите са вирусни и не изискват прилагане на антибиотици. Една вирусна инфекция може да протече до 5-6 дни с висока температура. Ако след третия ден симптомите продължават или клиничната картина се влошава, препоръчително е да се пусне пълна кръвна картина и микробиологично изследване за преценка тежестта и вида на инфекцията.


През последните години се натрупаха все повече сведения, че лигавичната имунна система (основно тази в червата) е мястото, където се „решават“ или „тръгват“ редица проблеми за организма. По лигавичните повърхности са струпани много лимфоидни клетки, където се произвеждат редица цитокини, антитела и други защитни фактори.



Имуномодулатори са химически вещества, които имат способността да въздействат върху цялостната дейност на имунната система, като това въздействие може да се изразява в имуносупресия (подтискане) и имуностимулация (засилване дейността на имунната система).


Когато се цели имуностимулация и то дълготрайна – например за целия грипен сезон, трябва да се направят продължителни курсове. Става дума за два-три месеца. Започва се с по-висока доза, която постепенно намалява. Обикновено по-дълготраен имуностимулиращ ефект се очаква след около месец от началото на лечението. Необходимо е да се получи натрупване на препарата в организма.


Включването на имуностимулатори като профилактична мярка има особено голяма тежест при рецидивиращи бактериални инфекции, изискващи честа или по-продъжителна  антибиотична терапия, както и при деца след болнично лечение по повод по-тежко протекли долнореспираторни инфекции – бронхиолити и пневмонии.


Показани за профилактика с имуностимулатори са пациенти с някои първични или вторични имунодефицитни състояния, както и тези с хронични заболявания на дихателната, храносмилателната и сърдечносъдовата система (бронхиална астма, бронхо-пулмонална дисплазия, вродени сърдечни малформации), с цел намаляване тежестта и честотата на инфекциозните усложнения.


Инозинът е позната активна съставка с имуностимулиращ ефект, прилагана включително и при пациенти с ХИВ инфекция. Но задължителен елемент преди да бъде назначена терапията с него е да се изключи автоимунен процес, който може да е останал скрит до момента. Човек може да има автоимунно заболяване, за което не знае.


Имунната система при автоимунни процеси не е по-силна, нито по-слаба, а е насочена погрешно. Става дума за неправилен имунен отговор, неправилно разпознаване на собствените антигени, което не може да се премери като сила. Това важи независимо дали автоимунното заболяване е системно като лупус или свързано с даден орган като тиреоидит на Хашимото.


Това е златно правило в медицината и имунологията – всякакъв вид имуностимулиране е противопоказано при хора с автоимунни заболявания или ако се налага, трябва да се осъществи под строг контрол и по-точно определен начин.


Терапевтичен проблем за педиатри и УНГ специалисти са децата с рецидивиращи бактериални тонзилити, ринофарингити и отити, налагащи честа употреба на антибиотици, което от своя страна води до риск от развитие на бактериална резистентност и потискане на чревната микрофлора. В лечението на тези пациенти ефективно би било добавянето на имуностимулатори, съдържащи фарингеален пробиотик, съдържащ Streptococcus salivarius, който колонизира устната кухина и чрез отделяне на саливарицин А2 и В инхибира растежа на пиогенните бактерии – Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumoniaе, Haemophilus influenzae, както и Moraxella catarrhalis.


Но освен редицата предимства на имуностимулаторите е важно да се отбележи, че с тези медикаменти не трябва да се злоупотребява, а употребата им да бъде умерена както като доза, така и като продължителност на приема.