Остеопорозата представлява системно скелетно заболяване, характеризиращо се с понижена костна маса и променена микроархитектура на костната тъкан, водещи до повишена чупливост на костта и риск от фрактури. Здравината на костите отразява интегритета на две основни характеристики: костна плътност и качество на костната тъкан.


Характерни за остеопорозата са т. нар. фрактури, причинени от минимална травма, а именно която е резултат от намалена компресионна и торсионна издръжливост на костта. Клинично такава фрактура може да се определи, когато се появява следствие на минимална травма, като падане от малка височина (от легнало, седнало или право положение или височина по-малка от човешки ръст), както и при травма, която не е забелязана от пациента.


Костната минерална плътност е най-достъпният и най-лесен за интерпретация количествен критерий, отразяващ приноса на костните промени към общия фрактурен риск.



Три са основните групи, на които се разделят пациентите, според резултатите от измерената костна плътност. При здрави лица средната стойност трябва да бъде по-голяма от -1,0 стандартно отклонение. При лица с остеопения (намалена костна плътност) границата е по-голямо от -2,5 и по-малко от -1,0 стандартни отклонения.


При пациенти с развили се остеопоротични процеси имаме налице стойности по-малки от - 2,5 стандартни отклонения.


Първичната остеопороза се разделя на два типа - постменопаузална или тип 1 при жени между 45- и 65-годишна възраст. Дължи се на отпадане на яйчниковата функция. При тип 2 или сенилна проявлението е на възраст над 70-75 години. Определя се от намаления прием на калций и витамин D с храната, намалена чревна абсорбция, намалено образуване и метаболизиране на витамин D в организма. При т. нар. идиопатична или ювенилна проявите са при лица във фертилна възраст (под 45-50 години)


Вторична остеопороза се свързва с определени заболявания като хронична бъбречна недостатъчност, тиреотоксикоза, хиперкортицизъм, инсулинозависим захарен диабет, хронична чернодробна недостатъчност, малабсорбция, както и прием на някои медикаменти, повлияващи костната маса – глюкокортикоиди, антиконвулсанти, хипнотици, щитовидни хормони и други.


Към днешна дата около 40 % от всички жени над 50-годишна възраст са претърпели поне едно счупване. През 2000 г. остеопорозата е определена като третото социално значимо заболяване в света (след сърдечносъдовите и онкологичните заболявания), с прогноза да заеме второ място през 2022 г.


Счупването на бедрената шийка води до повишение с 10-20 % на смъртността в рамките на 1 година и поне една четвърт от пациентите с такива счупвания имат нужда от продължителен престой в болнични заведения. В напреднала възраст само около 1/4 от жените имат нормална костна минерална плътност.