Салициловата киселина е била изолирана най-напред от кората на върба. Тя се прилага само външно като кератолитично средство. От салициловата киселина са получени редица производни, наречени салицилати, като най-широко приложение намира ацетилсалициловата киселина, широко известна като аспирин.

 

Аспиринът е нестероидно противовъзпалително средство, което има много добра резорбция при перорално приложение. Лесно преминава през плацентарната бариера, което го прави изключително неподходящ за приложение по време на бременност (но има състояния, при които специалистите назначават малки дози аспирин през бременността с цел нейното успешно развитие). 


 

Плазменият полуживот на аспирина зависи от приетата доза. При еднократна доза под 3 г варира между 3 и 5 часа, а при по-високи дози може да достигне до 16 - 19 часа.

 

Аспиринът притежава добре изразени антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие, поради което се прилага при болестно повишена температура, остър ставен ревматизъм, ревматоиден артрит, невралгия, болки в мускулите и др. В ниски дози (75 - 100 мг) действа като тромбоцитен агрегант, поради което се прилага за профилактика на съдови инциденти или след прекарани такива (инфаркт, инсулт).

 

Нежелани лекарствени реакции. Те са предимно отстрана на стомашно-чревния тракт - улцерогенен ефект (възникване на стомашни язви), кръвоизливи, гадене, повръщане и др. Много сериозни странични ефекти са тежки алергични реакции, аспиринова астма, синдром на Рей. Аспириновата астма се развива поради натрупване на определен вид медиатори (левкотриени), които предизвикват алергичен бронхоспазъм. Синдромът на Рей възниква при деца до 3 години, протича с енцефалопатия, съчетана с увреждане на вътрешните органи. Аспиринът е противопоказан за деца под 12 години, а във Великобритания дори на деца под 16 години.
 

При предозиране на аспирин се наблюдава т.нар. "Салицилова пиянство" (световъртеж, главоболие, шум в ушите). 
 

Лекарствени взаимодействия. Аспиринът усилва ефекта на някои антикоагуланти (предимно кумаринови производни). Подобен ефект се наблюдава и при едновременния му прием с пеницилинови антибиотици. Приет едновременно с индометацин, резорбцията на последния е силно намалена. Аспиринът потиска диуретичната активност на спиронолактон и фуроземид. Бета-брокерите пък намаляват противовъзпалителния ефект на аспирина. Едновременният прием на аспирин с алкохол засилва нежеланите реакции отстрана на стомашно-чревния тракт.


Аспиринът е противопоказан при язвена болест и чернодробни увреждания.