Хормоналната контрацепция представлява съвременен метод за предпазване от нежелана бременност с 99,9% контрацептивен успех при правилно използване и изключително важното - възвращаемост на репродуктивните функции след спирането им!

 

Оралните контрацептиви са изградени от две съставки – естрогенова и прогестеронова. Етинилестрадиолът е най-често използваната естрогенна съставка, която се съдържа във всички съвременни орални контрацептиви. И докато в началото на 60-те години на миналия век естрогенната компонента е присъствала в много висока доза – обикновено около 100 и повече мкг, то днес се предпочитат „ниско-дозираните”. Повечето използвани днес контрацептиви съдържат 20 или 30 мкг етинилестрадиол. 


 

Естрогените в препаратите обуславят повечето странични ефекти на комбинираните орални контрацептиви. Някои от тези ефекти са дозозависими. Редуцирането на естрогенната доза се отличава с увеличаване на т. нар. пробивни кръвотечения и „спотинга” (кървене или зацапване на бельото, които настъпват извън очаквания период на менструация).

 

Относно контрацептивната ефективност както 30 мкг, така и 20 мкг орални контрацептиви дават високоефективна протекция, без достоверна разлика по отношение на възникналите нежелани бременностти. Честотата на пробивните кръвотечения и спотинга са по-чести при по-ниско дозираните контрацептиви – с 20 мкг етинилестрадиол.

 

Има обаче установена тенденция към намаляване на честотата на пробивните кръвотечения с увеличаване на продължителността на приема.

 

Повдига се въпросът за костната плътност у момичета, приемащи орален контрацептив в подрастваща възраст. Известно е, че естрадиолът е хормон, изключително важен за доброто костно здраве, както на жените, така и на мъжете. Смята се, че минималната остеопротективна доза е около 10 мкг етиниестрадиол.

 

Разнообразието от прогестеронови съставки в оралните контрацептиви е голямо. Различават се 4 поколения, като днес се предпочитат прогестероните от „трето” и „четвърто” поколение.

 

Прогестагените от „първо” поколение са синтезирани от стероиди с растителен произход. Основният прогестаген от „второ” поколение е левоноргестрелът. Той се налага бързо в практиката и става един от най-широко използваните прогестагени в оралните контрацептиви. За съжаление се оказва, че освен по-високия си афинитет към прогестероновия рецептор, той има и три пъти по-висок афинитет и към андрогенния рецептор. 

 

Търсените ефекти на съвременните прогестагени е да имат висок ефект на свързване към прогестероновия рецептор  и нисък към андрогенния рецептор, каквито се ефектите на прогестагените от „трето” и „четвърто” поколение. 

 

Как осъществяват контрацептивния си ефект?

 

Оралните контрацептиви не просто потискат овариалната активност и с това постигат контрацепция, а оказват комплексен подход, като:

  • Потискат овулацията;
  • Променят ендометриума (вътрешния слой на матката);
  • Променят цервикалната слуз (секрет отделян от жлезите на маточната шийка);
  • Промени във функцията на маточните тръби.
NEWS_MORE_BOX

 

Основният механизъм, разбира се, е потискане на овулацията, но с другите допълнителни три ефекта те се превръщат в сигурен контрацептивен метод на 99,9%.

 

Оценка на ефективността по отношение на контрацептивния ефект се прави чрез т.нар. „Пърл-индекс” – брой бременни на 100 жени, използващи определен метод за 1 година, като той отчита всички настъпили бременностти, както поради неефективност на метода, така и в резултат на грешки при употребата му. 

 

Близо 50 години след създаването му, хапчето е достатъчно ефективен метод за контрацепция. Редуцирайки драстично с годините дозата на етинилестрадиола до 20 или 30 мкг (а има на пазара и 15 мкг-препарати) в комбинация с прогестаген от „трето” или „четвърто” поколение се успя да се постигне значително редуциране на нежеланите лекарствени реакции на медикамента. Оралните контрацептиви имат и допълнителни неконтрацептивни здравни ползи, на които ще се спрем в друга статия.