Оралните контрацептиви са съвременен и надежден метод за предпазване от бременност. Те съдържат синтетични яйчникови хормони – естрогени и гестагени, които блокират настъпването на овулацията и чрез допълнителнителните си ефекти върху цервикалната лигавица, ендометриума и маточните тръби осигуряват висока степен на контрацепция - 99,9%. Т.нар. „хапче против бременност” обаче има и допълнителни неконтрацептивни здравни ползи за жената. (Към първа част на материала)

 

Употребата на орални контрацептиви дава възможност за добър контрол на менструалния цикъл. Намалява се както продължителността на менструалното кървене, така и на менструалната кръвозагуба. Това има особено голямо значение при жени с обилни менструации, при които често се установява и наличие на желязодефицитна анемия.


 

Дисменореята (болезненост по време на менструация) е често срещано оплакване при жените. Много често е и причина за започване на орален контрацептив, като данните сочат, че при 50-60% от жените оплакванията намаляват скоро след започване на медикамента.

 

Яйчниците са подложени на постоянен гонадотропен стимул от страна на двата хипофизарни хормона, с което се стимулира фоликуларния растеж в тях и се опосредства настъпването на овулацията и постовулаторните промени. 

 

Чрез хроничното потискане на овулацията през периода на прием на контрацептивите се избягва този физиологичен „травматизъм” върху яйчника, с което се обяснява техния протективен ефект по отношение на риска от рак на яйчника.Този ефект се увеличава с времето на употреба на контрацептива и се запазва дори 10-15 години след преустановяване на употребата му.

 

Чрез блокиране на овулацията се обяснява и благоприятното им въздействие и върху функционалните овариални кисти. При употребата на орални контрацептиви, рискът спада драстично до 7 %.

 

Дори едногодишен прием на орален контрацептив намалява риска от рак на ендометриума. Протективният им ефект е дълготраен  и продължава 10-15 години след спиране на контрацепцията. За това голямо значение имат ефектите на гестагенната компонента, която не позволява развитие на хиперпластични ендометриални процеси и преканцерози. 

 

Рискът от маточна миоматоза също се намалява, като протекцията зависи от времето на приложение на оралния контрацептив. При 2-4-годишно приемане рискът спада на 80 %, а при 10-годишна употреба рискът спада на около 50 %.

 

Оралните контрацептиви намаляват риска от тазово-възпалителни болести. Това се дължи на промените, които оказват върху цервикалната лигавица и също чрез намаляване на маточното кръвотечение и потискането на маточните контракции. Протективният им ефект обаче е краткотраен и се изчерпва скоро след преустановяване на контрацептива.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Съвременните орални контрацептиви съдържат гестагенна компонента с много нисък афинитет на свързване с андрогенния рецептор, което намалява риска от развитие на акне и повишено окосмяване по лицето и тялото. Някои от контрацептивите, съдържат гестагени с антиандрогенни ефекти и се използват като терапевтично средство срещу признаците на хиперандрогенемия - акне, хирзутизъм и алопеция.

 

Относно карцинома на млечната жлеза ефектът на оралните контрацептиви остава конфликтен, тъй като резултатите от проучванията са противоречиви. Навсякъде се подчертава протективният им ефект по отношение развитието на доброкачествени заболявания на млечната жлеза, като фиброкистичната мастопатия и фиброаденом на млечната жлеза. Рискът за карцином на млечната жлеза се повишава при употреба на контрацептиви с по-висока доза на естрогенната компонента – над 35 мкг етинилестрадиол.

 

Понастоящем се смята, че оралните контрацептиви не инициират карцином на млечната жлеза при жени с фамилна анамнеза за това заболяване или при носителки на мутацията BRCA, асоциираща се с карцином на млечната жлеза. Все пак употребата им трябва да се избягва или поне са необходими чести прегледи на състоянието на гърдите при жени с: 

  1. Много дълъг период на употреба преди първа износена бременност;
  2. Продължителна употреба на високо-дозирани контрацептиви;
  3. Непрекъсна употреба при жени с фамилна анамнеза за карцином на млечната жлеза или с анамнеза за фиброаденом.