Болката е субективно изживяване, обусловено както от активиране на болковите рецептори – ноцицептори в периферните тъкани, така и при увреждане на периферните нерви и пътища, които предават усета за болка до мозъчната кора. Именно в мозъчната кора болката се осъзнава като такава, което е обвързано и със съответното емоционално преживяване, стрес и понижение на мотивацията на засегнатия индивид.

 

Според Световната здравна организация болката трябва да се лекува за подобряване качеството на живот и избягване на нейното хронифициране.


 

Именно в случаите, когато болката не се влияе от прилагането на обикновените неопиоидни аналгетици – нестероидни противовъзпалителни средства е уместно прилагането на т.нар опиоидни аналгетици. Към тази група спадат: морфин, кодеин, хидрокодеин, метадон, лоперамид и много други, различаващи се по своя произход, химичен състав и ефекти.

 

Кои са основните клинични показания за приложение на опиоидните аналгетици?

 

1. Лечение на болка от ноцицептивен характер – т.е такава, при която няма увреждане на нервната система, а се дължи единствено на дразнене на болковите рецептори. Основните приложения, където се цели постигане на аналгетичен ефект са:

  • Купиране на силна болка при травматичен шок;
  • Тежка висцерална болка при остър миокарден инфаркт;
  • Постоперативна болка;
  • Прогресираща неопластична болка;
  • Тежки хронични болкови синдроми.

 

В лечението на болката трябва да се използва т.нар. „тристъпална аналгетична стълба”. Първо се започва с неопиоиден аналгетик (нестероидни противовъзпалителни средства), каквито са метамизол содиум, ацетилсалицилова киселина, ибупрофен и др. При необходимост се добавя слаб неопиоиден аналгетик, например кодеин. На третото стъпало, при много силна болка, се преминава към силен опиоид + адювант. Съществуват и други правила при прилагането на опиоидни аналгетици за тяхната оптимална употреба и избягване на нежеланите странични реакции.

 

2. Потискане на суха кашлица с централен произход – с тази цел се прилагат препаратите кодеин, дехидрокодеин и др.;

 

3. Симптоматично лечение на диария – използва се препаратът лоперамид. Той потиска стомашно-чревния мотилитет и по този начин овладява диарията.

 

Какъв е механизмът на действие на опиоидните аналгетици?

При голяма част от опиоидните аналгетици действието им се дължи на активиране на специфични рецептори в мозъка, отговорни са освобождаването на морфин, ендорфин, енкефалин, динорфин и др. субстанции, които имат роля за потискане на болковия усет, както и за зникването на други желани и нежелани ефекти от тяхното приложение.

 

Опиоидните аналгетици потискат практически всички нива на предаване на болковия сигнал в мозъчните структури.

 

Основните ефекти на тяхното действие са:

  • Потискане на болката – при морфина се наблюдава и изразено повлияване на центъра за удоволствие в мозъка, което потиска емоционалната афективна компонента на болковия усет;
  • Еуфория – наблюдава се при морфиновите препарати и е по-отчетлива при страдащите от остра болка;
  • Потискане на дишането – особено изразено се наблюдава при отравяне с морфиномиметици. За овладяване на състоянието се използва опиоидния антагонист – налоксон.;
  • Потискане на рефлекса на кашляне – не е ясен точният механизъм на действие;
  • Спазъм на зеницата – важен показател за натравяне със свръхдоза морфин;
  • Намалява мотилитета на стомашно-чревния тракт – води до обстипация;
  • Спазъм на жлъчния мехур, уретрите, пикочния мехур и матката;
  • Спазъм на бронхите, вазодилатация и понижаване на кръвното налягане, сърбеж и уртикария – дължат се на предизвиканото от морфина освобождаване на хистамин от мастоцитните клетки – алергична реакция;
  • Понижаване на кръвното налягане и брадикардия – дължат се както на периферните ефекти на морфина – вазодилатация и понижаване на периферното съдово съпротивление, така и на централни ефекти - чрез понижена активация на мозъчни центрове, участващи в контрола на кардиоваскуларната система;
NEWS_MORE_BOX
  • Имуносупресия – потискане на имунната система, което е причина за възникването на по-чести инфекции при продължителен прием;
  • Толерантност и зависимост – толерантност е необходимостта от повишаване на дозата за получаване на изходния ефект. Наблюдава се при почти всички опиоидни аналгетици.

Зависимостта може да е както физическа, изразяваща се в загуба на тегло, агресивност, изпотяване, диария, промени в артериалното налягане и други, с максимум на симптоматиката на 2-ия ден от спиране на лечението, така и психическа, проявяваща се с непреодолимо желание за набавяне на опиата и рецидиви след края на абстинентния синдром. Не всички опиоидни препарати водят до физическа и психическа зависимост.

 

Към лечение с опиоидни аналгетици се пристъпва само след консултация с лекуващия лекар!