Терминът "опиоидни аналгетици" се прилага за всички субстанции от ендогенен и синтетичен произход, които предизвикват морфиноподобни ефекти. По-старият термин е "опиати". Той се отнася за синтетични морфиноподобни средства. Опиоидните аналгетици имат силен обезболяващи ефект, но предизвикват толерантност и зависимост. Те предизвикват и еуфория, потискане на дишането, кашлицата и стомашно-чревната моторика.

 

Клинични показания. Те се използват като премедикация преди анестезия (обикновено фентанил в комбинация с дроперидол). Прилагат се и за овладяване на силна болка при травматични шок, тежка висцерална болка при остър миокарден инфаркт, следователно болка.


 

Според Световната здравна организация трябва да се спазват някои правила при използване на опиоидни аналгетици.

  • Когато има болка се понасят по-големи дози опиоид и рискът от зависимост е по-малък.
  • Да се използва т.нар. "тристъпална стълба на аналгетиците" - започва се с неопиоиден аналгетик, при необходимост към него се добавя слаб опиоиден аналгетик, например кодеин и на третото стъпало при много силна болка се преминава на силен опиоидни аналгетик.

Нежелани реакции. Водещите нежелани лекарствени реакции на морфина са потискане на дишането, обстипация, алергични реакции, толерантност към аналгетичния ефект и развитие на зависимост (психическа и физическа). Описан е и фетален абстинентен синдром при бременни жени, употребявали опиоидни аналгетици.

 

Остро отравяне с морфин води до кома с потиснато дишане и точковидно свити зеници. Наблюдава се понижаване на артериалното налягане и телесната температура и белодробни оток. При деца са възможни конвулсии. При нетолерантни индивиди токсичен ефект може да се развие от 40-60 мг морфин орално. Летален изход се наблюдава от 120 мг орална доза и 30 мг парентерална.

 

При лечение на острото отравяне основно се прилага налоксон венозно с цел възстановяване на дишането. Ефективността на налоксон има и диагностично значение, защото при кома от друг тип средства препаратът няма ефект. Тъй като най-често това отравяне се наблюдава при злоупотребяващи (зависими) пациенти, налоксонът може да предизвика тежък абстинентен синдром.

 

За лечение на острата морфинова интоксикация си използва промивки на стомаха  с калиев преманганат, за да се окисли (инактивира) излъчващият се в стомашно-чревния тракт активен метаболит морфин-6-глюкоронид, който при натрупване е токсичен.