Опиоидните аналгетици са познати на човечеството още от вековете преди новата ера. Натуралните опиоидни аналгетици се съдържат в незрелите плодни кутийки на сънотворния мак (Papaver somniferum). В опиума се съдържат над двайсет алкалоида, с най-важно значение и най-висока концентрация сред които са: морфин (около 12%), кодеин (около 2%), тебаин (0,5%), папаверин (около 1%) и др.

 

Първият изолиран алкалоид от опиума е морфинът (1804 г.) и е нарече на името на гръцкия бог на съня Морфеус. Хероинът (диацетилморфин) бил синтезиран през 1874 г., но става популярен 23 години по-късно и се продава от Байер свободно като аналгетик и антитусивно средство. Байер искали да синтезират производно на морфина, което е с по-ниска ефективност и по-малко пристрастяващо, но се оказало, че синтезирали продукт, който е два пъти по-силен от морфина. През следващите над 20 години той остава позволен и бива предписван като антитусивно (противокашлично) средство и едва през 1924 г. е забранен поетапно във всички страни за употреба, продажба, внасяне и производство. Според различни източници към момента най-голямо производство на хероин има Афганистан (87% от производството и трафика започват от там).



Опиоидните аналгетици намаляват ноцицептивната болка, но няма действие при невропатична болка. Използват се за лечение на остър и хроничен болков синдром, травми, посттравматичен шок, остър миокарден инфаркт, анестезия, диария и др. Те действат върху опиоидни рецептори (мю-, капа- и делта-), разположени в гръбначния мозък, в ствола, лимбична система, таламус, цингуларен гирус и др. Физиологичната им роля е свързана със синтеза на ендогенни опиоиди – ендорфини, енкефалини и динорфини, които намаляват болката, подобряват настроението и др. При стимулация на G-протеин свързаните рецептори се инактивира аденилатциклазата, намалява инфлукса на калциеви йони и в крайна сметка се инхибира отделянето на медиатор от пресинаптичната мембрана.


Различни са класификациите на опиоидните аналгетици – една от тях ги разделя на натурални, синтетични и полу-синтетични. Към натуралните се отнасят морфин, кодеин, табеин; папаверинът също е към групата на опиоидите, но не притежава аналгетична, а само спазмолитична активност. Полусинтетичните опиоиди са Hydromorphone, Hydrocodone, Oxycodone, Oxymorphone. Синтетични опиоиди са Heroine, Tramadol, Fentanyl, Methadone, Pethidine, Sufentanil, Alfentanil и др.


Друга класификация разделя опиоидите според афинитета им опиоидните рецептори (мю-, капа-, и делта-). Силни агонисти са Morphine, Methadone, Heroine, Fentanyl, Alfentanil, Hydrocodone, Hydromorphone, Oxycodone, Oxymorphone. Среден по сила агонист е Codeine; парциален агонист е Buprenorphine.


Друга класификация ги разделя на опиоиди със слабо действиеCodeine, Hydrocone, Tramadol; и със силно действиеMorphine, Fentanyl, Hydromorphone, Oxycodone, Methadone и др.


Фармакокинетично, прилагат се перорално, подкожно инжекционно, венозно, букално, назално, спинално (при анестезия). При перорално приложение, поради силно изразен first-pass ефект е необходима по-висока доза. Метаболизират се с глюкуронидация в черния дроб и окисление от CYP2D6 ензими и се получават потентни метаболити, които се екскретират с бъбреците. Това трябва да бъде съобразено при пациенти с бъбречна недостатъчност – натрупването на метаболитите може да доведе до силно токсични ефекти.


Фармакологичните ефекти на опиоидите са разнообразни:


Аналгезия – намаляват ноцицептивната болка (но не повлияват невропатичната) и увеличават прага на болковата чувствителност. Морфинът и другите пълни агонисти нямат таван на ефекта и с повишаване на дозата, аналгетичният ефект нараства.


Еуфория – дезинхибирането на допамин-съдържащите неврони води до чувство на удоволствие, щастие, премахване на страха, благополучие. Тези ефекти обаче са минимизирани при Кодеина.


Респираторна депресия – намаляването на чувствителността на продълговатия мозък към концентрацията на въглеродния диоксид води до медуларна депресия и потискане дишането. Апнеята е най-честата причина за смъртни случаи във връзка с остро предозиране с опиоиди. Този ефект обаче бързо намалява с многократното приложение на опиоиди и възниква толеранс, който дава възможност за приложение на много по-високи дози от първоначалните.


Потискане на кашличния рефлекс – опиоидите потискат кашличния рефлекс, но това е свързано с рецептори, различни от тези за налгезия и медуларна депресия. Кодеинът намира приложение в различни комбинирани препарати и самостоятелно при персистираща суха кашлица.


Толерантност – във времето възниква необходимост от повишаване на дозата за постигане на първоначалните ефекти на еуфория, седация и аналгезия.


Миоза – поради стимулация на ядрото на n.oculomotorius се наблюдава стеснение на зениците, към което на практика не се развива толеранс и е типичен диагностичен белег при отравяне с опиоиди и свръхдоза. Лечението на опиоидната интоксикация е с опиоидния антагонист Naloxone, който е техен антидот.


Гадене и повръщане – морфинът директно стимулира хеморецепторната тригерна зона в area postrema, отговорна за повръщането.


Констипация – опиоидите намаляват перисталтиката и увеличават мускулния интестинален тонус. Периферните опиоиди (Loperamide) се ползват при продължителна диария с цел избягване на дехидратация.


Кардиоваскуларни ефекти – ниските дози морфин нямат ефект върху сърдечносъдовата система. По-високите водят до брадикардия и хипотензия. Натрупването на въглероден диоксид води до дилатация на церебрални съдове и увеличаване на налягането на цереброспиналния флуид, поради което не се дават при черепно-мозъчни травми и мозъчен оток.


Хистаминолиберация – морфинът стимулира мастоцитната дегранулация и може да предизвика уртикария, сърбеж, вазодилатация, потене, затруднено дишане и др.
Хормонални промени – стимулира се отделянето на АДХ, пролактин и соматостатин, но намалява отделянето на лутеинизиращ хормон.


Не се препоръчва употребата на опиоиди от бременни, възрастни, деца под 12-годишна възраст, болни с хронични респираторни заболявания и др. Страничните им ефекти са свързани с респираторна депресия, психическа и физическа зависимост, алергични реакции, гадене и повръщане, сънливост, миоза, констипация, хипотония и брадикардия и др.