Аналгетиците, подобни на морфина, са пристрастяващи и могат да причинят сериозни странични ефекти.
Морфин, оксикодонов хидрохлорид, фентанил, трамадолов хидрохлорид, кодеин, опиум… Всяка година, на близо 18% от населението на Франция се предписва някой от тези опиоидни аналгетици според последните данни на Френската обсерватория по аналгетичните медикаменти. Трябва да се спомене, че тези молекули са особено ефикасни срещу болка. Въпреки това, от другата страна на медала, те притежават и нежелани ефекти, които понякога могат да бъдат изключително сериозни, като например дихателна недостатъчност, която може да доведе до смърт. Също така това са лекарства, които са особено пристрастяващи и е установено, че нежеланите ефекти, които предизвикват, са причина за хиляди смъртни случаи в САЩ през последните години.
Защо не успяваме да намалим или дори да премахнем тези вредни ефекти? Проф. Ален Ешалие, президент на Институт „Analgesia“, обяснява, че трудността се състои във факта, че обезболяващите ефекти и нежеланите ефекти на морфина и други опиоидни медикаменти, са свързани с един и същ „мю“ рецептор в мозъка. За да се разработят медикаменти, които се понасят по-добре, няколко екипа работят по проучвания върху този рецептор „мю“, прилагайки различни стратегии.
Екип от Neuro-Dol – отдел за мрежови проучвания на института “Analgesia”, са ги изредили в статия, публикувана през март 2020 г. в сп. Phamacology & Therapeutics. Сред изследваните направления, най-вече се отделя внимание на рецепторните агонисти. За да се схематизира, тези молекули, след фиксацията им върху мю рецептора, по-скоро биха активирали сигналните пътища на G-протеините, отговорни за аналгезията, отколкото пътищата на белтъците арестини, отговорни за нежеланите ефекти.
Проф. Ешалие подчертава, че това е стратегия, която е породила много надежди и е довела до скорошното въвеждане на пазара на лекарството Oliceridine в САЩ. Първите предклинични резултати изглежда потвърждаваха минималното присъствие на нежелани ефекти, но относно клиничните проучвания, въпросът е дали тази молекула се различава наистина от другите опиоиди по нежелани ефекти.
Профилът на една молекула в лабораторните епруветки или при опитните гризачи, за нещастие не гарантира по никакъв начин успешното им приложение при човека. Скорошни задълбочени проучвания и трудове на Института по функционална геномика биха могли да позволят да се разреши тази добре позната проблематика.
Уповавайки се на компютърните симулации, ядрено-магнитния резонанс и фармакологичните проучвания върху живи клетки, учените са успели да опишат в най-малки детайли начина, по който рецепторът мю отговаря на опиоидите и кой сигнален път се активира или не се активира. В едно 3D представяне те са успели да определят специфичния „бутон“ срещу болката на този рецептор според резултатите, публикувани в сп. Molecular Cell.
Реми Соние, изследовател в Националния институт по здраве и медицински проучвания и съ-ръководител на това изследване, споделя, че благодарение на тяхното наблюдение и изясняване на схемата на ниво рецептори, която определя дали те се активират или не, биха могли да се синтезират по-селективни молекули.
Друго изследвано направление, от проф. Ешалие и екипа Neuro_Dol, е това за белтъците, действащи съвместно върху рецептора. Стимулацията на рецептора мю всъщност ще активира йонни канали в клетката. Фармакологът обяснява, че са показали активирането на калиевите канали от морфина, което предполага неговото обезболяващо действие, но не и нежеланите му ефекти. Целта е да се създадат молекули, директно активиращи калиевите канали. Но все още пътят между лабораторията и клиниката е дълъг. Проф. Ешалие признава, че не са близо до заместването на морфина.
Трябва ли да се притесняваме? За проф. Никола Отие, завеждащ отделението по медицинска фармакология и на Центъра по оценка на болката на университетската болница в Клермон-Феран, проблемът е свързан най-вече с липсата на нови терапевтични класове медикаменти. Той пояснява, че нямат избор, особено при лечението на хронични болки, които не са свързани с раковите заболявания, например артрозата, лумбалгията или също фибромиалгията. При тези заболявания, опиоидите се прилагат, не само, защото са ефикасни, но и защото няма друг избор. Въпреки че първоначално пациентите имат усещането за значителен ефект, който е свързан със седативните и анксиолитичните им свойства, те не са толкова ефективни и затова се предписват за продължителен период от време. И ето тук се появява рискът от зависимост. За хроничните заболявания, най-често решението се състои във възприемането на всички съпътстващи заболявания на пациента, а не само на интензитета на болката, подчертава специалистът. По-скоро трябва пациентът да се проследява, отколкото самата болка, подчертава той в заключение.
Източник:
Antidouleurs opioïdes: comment contourner leurs effets néfastes? (lefigaro.fr)
