Общата анестезия (наркоза) представлява контролирано състояние, което се характеризира с обратима загуба на съзнание, аналгезия (липса на чувствителност) и потисната рефлекторна дейност.

 

Общите анестетици се разделят на инхалационни (диазотен оксид или райски газ, halothane, enflurane, isoflurane, desflurane, metoxiflurane) и ижекционни (барбитурати с ултракратко действие, propofol, ketamine, etomidate, бензодиазепини и опиоидни аналгетици).


 

В действието на общите анестетици се обсъждат различни механизми като разтваряне на анестетика в специфични хидрофобни структури на клетъчните мембрани на невроните, инхибиране на потенциалзависими йонни канари, повлияване на рецепторите на централни невромедиатори.

 

Установено е, че анестетичната активност зависи предимно от липидоразтворимостта на общия анестетик и не зависи от неговата химичната структура. По-нови теории обясняват действието на общите анестетици предимно чрез взаимодействието им с мембранни йонни канали. Много общи анестетици засилват централния инхибиращ ефект на гамаамино маслената киселина (потискащ невромедиатор в централната нервна система) посредством стимулиране на съответните рецептори.

 

Въвеждането в анестезия може да се извърши чрез прилагането на инжекционен общ анестетик (например барбитурати с ултракъсо действие напр. тиопентал, бензодиазепини и др) или посредством инхалационни общи анестетици. При венозно инжектиране на тиопентал загубата на съзнание настъпва след 20-25 секунди. Поддържането на наркозата се осъществява обикновено чрез инхалационни анестетици поради възможността за контрол върху дълбочината на анестезията. По време на големи хирургични операции за осигуряване на адекватна обща наркоза се прилагат лекарства за премедикация, въвеждане в анестезия, миорелаксация и поддържане на наркозата.

 

Премедикацията на пациента включва отстраняване или намаляване на страха и тревогата (най-често бензодиазепини), блокиране на нежелани парасимпатикови ефекти като брадикардия и повишена бронхиална секреция, профилактика на постоперативното гадене (антиеметици). Периферните миорелаксанти (Tubocurarine, Atracurium, Ricuronium) се прилагат за отпускане на скелетната мускулатура по време на хирургична операция. За повлияване на постоперативната болка се използват опиоидни аналгетици, нестероидни противовъзпалителни и неопиоидни аналгетици (metamizole, paracetamol, ibuprofen).

 

Общите инжекционни анестетици са: etomidate, propofol, propanidid, thiopental sodium. Те засилват потискащото действие на гамаамино маслената киселина върху централната нервна система.