Учени от раковия център „Dana-Farber” и центъра по контрол и превенция на заболяванията направиха още едно доказателство, че марихуаната и тютюнът повишават риска от сърдечносъдови заболявания чрез образуване на токсични метаболити в организма.

 

Учените споделят, че хората, които употребяват марихуана имат в урината и кръвта си токсични метаболити, асоциирани с пушенето, но в по-малки количества от тютюневите пушачи.


 

Две от веществата – акрилнитрил и акриламид са силно токсични в големи количества.

 

Друго вещество, получаващо се при съединението на някои от метаболитите, получени при пушене на тютюн – акролеин, значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания.

 

Ограничаването на експозицията на посочения химикал намалява риска от заболявания на циркулаторната система. Откритията са особено важни за болни с ХИВ, тъй като при тях се наблюдава по-често тютюнопушене и увреждания на сърцето и съдовете.

 

Учените наблягат на новооткритите рискови фактори с легализирането на марихуаната в немалко държави в света.

 

В проучването се включват 245 доброволци, част от които носители на човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ).

 

Информация за доброволците се събира от техните медицински досиета и изследвания на урината и кръвта им.

 

Резултатите позволили на научния екип да анализира наличието на токсични вещества, получени от тютюнопушенето и приема на марихуана и влиянието му върху развитието на сърдечносъдова патология.

 

Хората, приемащи само марихуана имат по-високи нива на някои химикали, асоциирани с пушенето в кръвта и урината си, например нафталин. При непушачи те са значително по-малко.

 

Въпреки това, учените споделят, че количеството на субстанциите в организма на тютюневи пушачи е значително по-голямо от тези, употребяващи само марихуана.

 

Метаболитите на акролеина, получени при неговия разпад, са повишени при хора пушещи тютюн, но не и при такива употребяващи само марихуана. Наличието на веществата повишава риска от увреждане на сърдечносъдовата система, независимо от наличието и на други рискови фактори.

 

„Откритията ни може да се използват за определяне на риска от развитие на сърдечносъдови болести.“ споделя авторът на научната работа – д-р Дана Габузда. „Ограничаването на излагането на акролеин при пушачи може да е стратегия за намаляване на риска.“

 

Проучването е публикувано в EClinicalMedicine.

 

Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/01/210111084226.htm

https://www.thelancet.com/journals/eclinm/article/PIIS2589-5370(20)30441-7/fulltext