Интернационален екип от специалисти разкри съединения, които активират специфични рецептори, потискащи чувството за болка в клетките, без да предизвикват появата на симптоми на седация.
Болкоуспокояващите лекарствени средства са много често срещани и използвани от хората медикаменти. Въпреки това някои от тях не облекчават ефективно чувството за болка в определени ситуации.
Едни от най-силните аналгетици в медицината са опиоидите. Тази група от медикаменти обаче, намира приложение основно в болнична обстановка, заради своя седативен ефект.
При неправилна и прекомерна употреба, опиоидите биха могли да доведат до поява на зависимост и проява на последваща абстиненция, което е сериозен проблем за обществото.
Опиоидните аналгетици могат да бъдат природни, синтетични или полусинтетични. Всичи те повлияват определени рецептори, чието блокиране води до облекчаване на чувството за болка.
Освен аналгетично действие обаче, блокирането на тези рецептори може да провлияе редица молекулни процеси, някои от които водят до седация. Поради тази причина специалисти непрекъснато търсят алтернативи на опиоидите, чрез които да бъде постигнат оптимален ефект за потискане на болката, съпроводен с минимални странични ефекти.
В ново изследване интернационален екип проследява потенциалната възможност за взаимодействие на структурите на 300 милиона различни молекули със специфичния рецептор отговорен за анлагетичното действие на опиоидите - α2AAR.
48 от тези вещества притежават структура, която би могла да взаимодейства със специфичния рецептор. 30 от тях успешно се свързват с него в лабораторни условия. Въпреки това само 17 от тях са подходящи за употреба като лекарствено вещество.
Използвайки криоелектронна микроскопия, изследователите изследват структурата на две от тези съединения, след свързването им с рецептора. При проведен анализ е установено, че и двете съединения понижават усещанията при убождане, топлина, възпаление и болка.
След замяната им с друг вид съединение болкоуспокояващите ефекти са до голяма степен загубени.
Разкритите съединения не повлияват апетита или причиняват запек. Освен това, нито едно от тях не нарушава нормалния баланс, координация и съзнание. Следователно те не притежават седативен ефект.
С помощта на това изследване е потвърдена възможността за разграничаване на аналгетичното и седативното действие, получено при свързване на съединения с α2AAR рецептора.
Направеното разкритие може да доведе до разработката на нов вид медикаменти, в основата, на които стоят изследваните съединения, за справяне с болката.
Информация за проучването е публикувана в сп. Science.
Референции:
https://www.nih.gov/news-events/nih-research-matters/compounds-block-pain-without-sedation-mice
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36173843/
