Нов терапевтичен подход, основан на имунотерапия, която е насочена срещу Т-клетките и миелоидните супресорни клетки, има потенциален ефект за промяна на туморната микросреда и подобряване на противотуморния отговор при лабораторни модели с рак на панкреаса. Това се е установило при изследване, публикувано в Nature Cancer. Фокусът му е бил поставен върху разбирането на механизмите, които водят до устойчивост на туморите към имунотерапията и анализ на нови потенциални терапевтични възможности. Установено е, че неутрализирането на няколко различни имуносупресорни механизми в туморната микросреда е било свързано с повишена преживеямост при лабораторни модели. Това, от своя страна, представлява напредък във възможностите за лечение на рака на панкреаса, който се характеризира със значителен леталитет.
Ракът на панкреаса е чувствителен към правилната тройна комбинация от имунотерапевтични средства. По-голямата част от тези тумори се диагностицират в напреднал стадий, когато възможностите за лечение вече са ограничени. Освен това, ракът на панкреаса се счита за неимуногенен - не отговаря на конвенционалните имунотерапевтични средства. Това се дължи, от една страна, на имуносупресорните условия в туморната микросреда, но механизмите не са напълно изяснени. Учените са анализирали промените в туморната микросреда под действието на различни имунотерапевтични средства. Установено е, че определени имунни протеини, известни като 41BB и LAG, са били високо експресирани в Т-клетките.
Изследването на действието на антитела, насочени срещу тези протеини, е показало, че лечението с агонисти на 41BB и LAG3 белтъците е осигурило забавяне на туморната прогресия, високи нива на антитуморни имунни индикатори и повишена преживяемост. Двойната терапия, използвана досега, не е била способна да елиминира тумора, поради което фокусът на изследването е бил поставен върху модификация на туморната микросреда, с цел повишаване на чувствителността на тумора към имунотерапията.Тази среда съдържа множество супресорни клетки, които експресират CXCR2 - протеин, който привлича още имуносупресорни клетки. Инхибирането на функциите на този протеин е било довело до намалена миграция на супресорни клетки и преустановяване на туморния растеж. Тройната терапия, от своя страна, е позволила туморна регресия и повишаване на преживяемостта. Ето защо, насочването на лечението към различните имунни механизми, които действат синергично, може да осигури ефективна имунна защита срещу туморите от Т-клетките.
Референции:
https://dx.doi.org/10.1038/s43018-022-00500-z
http://dx.doi.org/10.1038/s43018-022-00500-z
