Въздействието върху метаболизма на желязото в клетките на имунната система може да позволи разработване на нов терапевтичен подход при системен лупус еритематозус - най-честата форма на хроничното автоимунно заболяване лупус. Мустидисциплинарен изследователски екип от Университета във Вандербилт е установил, че блокирането на рецепторите за желязо намалява патологичните изменения и повишава фенкциите на противовъзпалителните Т-клетки в лабораторни модели.

 

Системният лупус еритематозус се наблюдава, когато имунна система атакува собствените тъкани и предизвиква болка, възпаление и тъканна увреда. Лупусът най-често засяга кожата, ставите, мозъка, белия дроб, бъбреците и кръвоносните съдове. Броят на случаите на лупус в световен мащаб надвишава 5 милиона. Целта на наличната досега терапия е контрол на симптомите, понижаване на увредите върху тъканите и органите, които нанася имунната система. Досега само едно биологично терапевтично средство е било одобрено за лечение на лупус - belimumab.


 

Учените са установили, че в много голяма част от случаите, желязото е водещ елемент в нарушеното действие на Т-клетките на имунната система. Наблюденията са показали, че Т-клетките, взети от проби на пациенти с диагностициран лупус, имат по-високи нива на желязо, въпреки че в по-голямата част от случаите тези пациенти имат анемия. Чрез методи за геномно редактиране, какъвто е CRISPR, изследователите са анализирали гените, свързани с метаболизма н желязото в Т-клетките.

 

Резултатите от анализа са показали, че рецепторът за трансферин, който осигурява внасяне на желязото в клетките, има важно действие за провъзпалителните Т-клетки и потискащо действие спрямо противовъзпалителните регулаторни Т-клетки. Този рецептор е бил значително експресиран в Т-лимфоцитите на лабораторни модели, които са имали повишен риск от развитие на лупус. Това е довело до натрупване на прекомерно количество желязо в клетките, което води до множество усложнения - нарушение на функциите на митохондриите и сигналната трансдукция.

 

Антитяло, което блокира трансфериновия рецептор, води до понижаване на нивата на желязото в клетките, понишжава възпалителната активност на Т-лимфоцитите и подобрява техните регулаторни и противовъзпалителни функции. Лечението на автоимунните заболявания чрез повлияване на Т-лимфоцитите трябва да е насочено към потискане на възпалителните имунни клетки и съхраняване на регулаторните Т-клетки. Този терапевтичен ефект се постига чрез таргетна терапия, насочена към трансфериновия рецептор.

 

При пациентите с лупус, експресията на трансфериновия рецептор е била свързана с тежестта на заболяването. От друга страна, блокирането на този рецептор е било довело до повишено производство на противовъзпалителни медиатори. Фокусът на бъдещите проучвания ще бъде насочен към разработване на антитела срещу трансфериновите рецептори, които да се свръзват специфично с Т-клетките, с цел за се избегнат страничните ефекти.

 

Референции:

https://www.science.org/doi/10.1126/sciimmunol.abq0178