Изследването на уникалната биология на човешките ракови панкреатични клетки в лаборатория разкрива неочаквано тяхно слабо място, което може да се използва срещу самите тях, за да ги убие. Воденото от доц. Мариан Коритзински проучване от Раковия център „Принцеса Маргарет“ разкрива, че около половината от клетъчните линии, получени от панкреатични ракови клетки, са високо зависими от протеина peroxiredoxin 4 (PRDX 4) като резултат от променения метаболизъм на раковите клетки. Тази зависимост се оказва витална за оцеляването на раковите клетки, като по този начин я превръща и в прецизна потенциална мишена срещу заболяването.


Ракът на панкреаса е сред онкологичните заболявания с най-лоша прогноза – общата 5-годишна преживяемост за всички стадии е едва около 8%. Симптоматиката дълго време остава имплицитна – болка и холестазен синдром се проявяват едва в късните, силно авансирали стадии на заболяването.


Резултатите от новото проучване са публикувани в сп. Science Advances от 7 май 2021г. от името на Американската асоциация по развитие на науката (American Association for the Advancement of Science).



От десетилетия ни е известно, че раковите клетки претърпяват значителни промени в метаболизма си, които да поддържат непрекъснатия растеж и делене. Изследването разкрива, че именно тези метаболитни дисрегулации, които стимулират канцерогенното делене могат да се използват като слаби точки на раковите клетки.


До момента беше ясно, че панкреатичните ракови клетки имат повишени нива на ключовия метаболитен продукт NAPH, който играе роля в неконтролирания растеж на клетките. Доц. Коритзински установява, че повишените нива на NAPH създават оксидативен стрес и кореспондират с повишените нужди от PRDX4, за да оцелеят. Тоест раковите клетки се нуждаят от PRDX4, антиоксидантен протеин, за да унищожат токсичните продукти, получени от неконтролирания метаболизъм.


Доц. Коритзински показва, че таргетирането на PRDX4 у клетъчни колонии, получени от панкреатични ракови клетки води до акумулирането на токсичен оксидативен стрес, ДНК щети, клетъчна смърт и нарушен туморен растеж в преклинични модели. Нещо повече, загубата на PRDX4 нямала ефект върху здравите клетки. Това показва, че таргетираните терапии, използващи уникалните метаболитни особености на раковите клетки са много по-специфични например от химиотерапията, която засяга както раковите, така и здравите клетки на организма.


По този въпрос доц. Коритзински коментира: „Не е трудно да убиеш раковите клетки. Трудно е да убиеш раковите клетки, без да навредиш на онкоболния пациент.“.  Тя обяснява още, че таргетирането на специфичен протеин, от който се нуждае раковата клетка, но не и здравата, отваря един широк терапевтичен прозорец с много по-ниска токсичност за здравата тъкан и организма. Базирайки се на тези нови открития, доц. Коритзински иска да развие нови лекарствени средства срещу PRDX4, които могат да бъдат тествани в преклинични модели и в крайна сметка да се трансферират към клинични. Тя добавя още, че е възможно да се комбинират такъв специфичен таргетиран модел на терапия с други ДНК-увреждащи подходи като например радиотерапията, както и установяването на биомаркери, с помощта на които могат да бъдат идентифицирани пациентите, които биха имали полза от PRDX4 таргет терапия.

 

Източник:

Targeted therapies could exploit unique metabolic features of pancreatic cancer cells (news-medical.net)