Въпреки ефективността на предлаганите в момента ваксини, тяхното глобално разпределение е ограничено заради лимитирания производствен капацитет и необходимостта от съхранението им на ниски температури.

 

Поради тази причина едва 1,9% от всички 42% ваксинирани срещу COVID-19 от световното население, са тези от по-слабо развитите страни.


 

Икономическите затруднения, наред с новите варианти на COVID-19 и трудното съхранение налагат изработването на нова по-трайна и лесно разпространявана ваксина.

 

Ново проучване публикувано в списание Cell Host & Microbe проследява разработването на нова аденовирус асоциирана векторна ваксина (AVV). 

 

Д-р Люк Ванденберхе е главният автор на проучването, доцент в Харвардския университет и директор на Центъра за генна терапия Гросбек в Бостън, Масачузетс. Неговото проучване се провежда с цел разработване на по-лесна за разпространение и съхранение ваксина. Желанието им е ваксината да се прилага само с една доза и същевременно да издържа на нормални за човека стайни температурни условия. 

 

В същността на векторната ваксина стои въвеждането на безвреден за макроорганизма вирусен протеин, който да достави специфичния генетичен материал на клетките гостоприемници. 

 

В резултат клетките започват неговия активен синтез, което води до имунен отговор, включващ антитела и активиране на Т-клетки.

 

При следващо попадане на вируса в организма антителата се свързват с него и предотвратяват навлизането му в клетките на макроорганизма. Въпреки че някои от вариантите на COVID-19 могат частично да избегнат антителата, наличието на бурен Т-клетъчен отговор между ваксинираните може да предотврати по-тежкото протичане на заболяването.

 

Участниците в проучването проследиха два типа векторна ваксина - едната съдържаща част от вирусния протеин (AC1), а другата целия (AC3). В неговия ход по-подробно е наблюдавана AC1 ваксината, заради по-добрите и резултати.

 

Антителата, които се синтезират в резултат на ваксинацията, са ефективни срещу различните варианти на COVID-19 (алфа, бета, гама, делта). Въпреки това дейстието срещу алфа вариантът е най-голямо.

 

Проучва се вероятността за кръстосана реактивност, както и тъканното разпределение на ваксината.

 

За сега е известно, че AC1 е стабилна и активна на стайна температура в продължение на един месец, а при 4 ℃ - най-малко 3 месеца, но следва да се проследят още множество фактори около имуногенноста и реакциите на макроорганизма към ваксината.

 

 

Източници:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/covid-19-experimental-vaccine-lasts-1-month-at-room-temperature

https://www.cell.com/cell-host-microbe/fulltext/S1931-3128(21)00378-4