Пациентите над 60-годишна възраст най-често страдат от нарушения, които засягат тяхната сърдечносъдова система.

 

Освен тях обаче, редовно се наблюдават и проблеми със зрението на тези хора, например катаракта или глаукома.


 

Над 70% от тях имат нарушение, което засяга мейбомиевите жлези, разположени в горния и долния клепач на окото. Този вид промени са най-честата причина за сухота в очите.

 

Ново проучване направено от изследователи на университета в Киото разкри лечение, което може да се приложи при състоянието “сухо око” в напреднала възраст.

 

Екипът забелязва, че състоянието причинено от загубата на стероидни хормони, които се произвеждат от ензима 3-хидроксистероид дехидрогеназа, може да бъде третирано локално с никотинамид мононуклеотид.

 

Мейбомиевите жлези са изключително важни за продуцирането на липиди, които участват във формирането на слъзния филм на окото. Този филм е изграден от три слоя - повърхностен, среден и вътрешен.

 

Жлезите участват във формирането на повърхностния липиден слой. Неговата функция е да забавя изпарението на сълзата и да подпомага нейното равномерно разпределение върху окото.

 

Нарушенията, които засягат мейбомиевите жлези са често срещани, но не са животозастрашаващи. Въпреки това хронифицирането на този вид състояние може да доведе до сериозни последици за нормалното зрение на човека.

 

Поради тази причина е важно приложението на локални медикаменти, които да набавят липсващата съставка в съответния слой на слъзния филм или да предотвратят нейната загуба.

 

С напредването на възрастта продукцията на хормони значително се понижава. Най-добре познати примери за това са намалените нива на половите хормони, като тестостерон и естроген. Това корелира с по-високата честота на изменения в мейбомиевите жлези с възрастта.

 

Обикновено хормоните се произвеждат от съответните органи в ендокринната система на човек и попадат в кръвния поток. С негова помощ те достигат до таргетните части в организма, в които проявяват своето специфично действие.

 

Мейбомиевите жлези имат автокринно действие, тоест техните елементи се произвеждат и осъществяват своята функция на едно и също място.

 

Получените резултати от проведеното изследване показват, че локалното приложение на никотинамид мононуклеотид, който е предшественик на никотинамид динуклеотид (НАД), успешно повишава неговите нива.

 

По този начин се достигат нивата на никотинамид динуклеотид, който е необходим за поддържането на нормалните нива на ензима 3-хидроксистероид дехидрогеназа.

 

Следователно периодичното локално добавяне на никотинамид мононуклеотид би могло да понижи степента на атрофия на мейбомиевите жлези, което ще облекчи състоянието “сухо око”.

 

Направеното откритие е публикувано в сп. Nature aging.

 

Референции:

https://www.nature.com/articles/s43587-021-00167-8