Норовирусите са една от водещите причини за гастроентерити в световен мащаб, както в развиващите се, така и в индустриалните страни. Клиничната картина се изразява в безкръвна диария, гадене, повръщане, коремни болки и отделяне на газове. Към момента няма специфично лечение на инфекцията, а ваксините се разработват и все още не се прилагат на практика.


При лица над 65-годишна възраст инфекцията крие най-голям риск от летален изход. При деца на възраст под 5 години регистрираните смъртни случаи, следствие инфекцията достигат до 200 000 годишно в Африка и Югоизточна Азия.


При деца в индустриализираните страни, при които е въведена ротавирусната инфекция проблем е, че норовирусите бързо заменят ротавирусите като най-чест причинител на гастроентерити.



Епидемиите от човешки норовирус са трудни за контрол и водят до значителни икономически разходи. Честа причина са и за големи епидемии, особено при пътешествия на круизни кораби.


Механизмът на предаване е фекално-орален, като вирусите могат да се предават при контакт човек-човек, със замърсена храна, вода, предмети от околната среда, както и не на последно място чрез аерозол, контаминиран при повръщане или почистване на тоалетна чиния.


За бързото разпространение на вируса допринася и минималната инфекциозна доза. Вероятността за заразяване, според статистически данни достига до 49%, дори и от една вирусна частица. Освен това могат да запазват инфекциозността си и при обработка със стандартните дози на хлорни дезинфектанти.


Улеснено е предаването на вируса при по-ниски температури, както и по-време на по-изразени валежи. Това е и причината държави в умерения географски пояс да имат по-голяма честотата на епидемии с норовируси през есента и пролетта.


Инкубационният период на инфекцията е кратък – в рамките на 1-2 дни. Като след изявата на клиничните симптоми, възстановяването е бързо. Според проучвания до 30% достига броят на лицата, при които не е налице изявена клинична картина, като именно тези пациенти имат епидемиологично значение за разпространение на вирусната инфекция.


Важна характеристика на вируса е неговата изразена мутагенна способност. Интересен факт е, че до средата на 90-те години на миналия век тази група вируса не са били известни. Първите данни за тях ги определят като т. нар. зимна болест с повръщане.