При провеждане на лабораторни изследвания, взависимост от вида на маркерите, които се изследват е от значение спазването на някои правила, свързани най-често с храненето, приемът на медикаменти, както и информация за извършване на диагностични процедури през последните дни.


Специалистът, който изпраща пациента за лабораторни изследвания трябва да предупреждава какво е подходящо да избягва лицето, на което предстоят диагностични тестове.


Така например при назначено изследване за пролактин влияние могат да окажат както палпацията (опипването) на млечните жлези при преглед, така и стресът и безсънието. Опипването на гърдите, например при съмнение за неопластично образувание води до стимулация синтеза на хормона и съответно при лабораторно изследване стойностите могат да бъдат фалшиво положителни – завишени. Непосредствено преди вземане на венозна кръв за изследване пациентът се оставя в рамките на 15 до 30 минути в пълен покой, тъй като бързането, стресът и емоционалното напрежение се отразяват също с покачване на хормона.



При палпация на простатната жлеза е налице покачване на някои ензими – кисела фосфатаза, простатна фосфатаза, както и повишаване нивото на простатно специфичния антиген. Това налага изследването на стойностите да се прави преди прегледа. Обикновено урологът ги назначава при първичния преглед и на вторичен преглед заедно с лабораторните резултати и палпацията на жлезата се прави интерпретация на резултатите.


Високите стойности на еозинофилните левкоцити – еозинофилите се дължат най-често на алергична реакция или наличието на паразити. Но една от причините, без да е налице някакво заболяване е предварително извършени тестове за алергия. Някои от тях водят до преходно покачване на еозинофилите, в невисоки стойности, но трябва да се има предвид, за да не се промени посоката на диагностичния процес.


При провеждане на пункции – например на синуси е налице покачване на острофазовите белтъци. При мускулни инжекции могат да бъдат повлияни няколко маркера – покачват се в невисоки стойности, но все пак над горна референтна граница – креатинкиназата, един от основните чернодробни ензими – АСАТ, както и лактатдехидрогеназата, по-често срещана под съкращението – ЛДХ (LDH).
При вземането на биопсичен материал не с висока честота, но в следващите 1-2 дни може да се наблюдава наличие на кръв в изпражненията. В тези случаи е добре да се допитаме до мнението на специалист, който да проследи състоянието.


При провеждане на лапароскопия и ендоскопия на различни органи е възможно в рамките на няколко дни да бъдат налице преходно патологични промени в показателите на урината – белтъци, глюкоза.
Това налага и препоръката всички диагностични процедури да се извършват след вземане на кръв за изследване.


При наличие на венозна стаза (застой на венозната кръв в съдовете) могат да бъдат отчетени отново фалшиво повишени стойности на някои маркери – например АСАТ, креатинкиназа, лактатдехидрогеназа, билирубин, общ белтък, хемоглобин, както и на някои от електролитите – натрий.


Приемът на различни медикаменти също трябва да бъде съобразен с времето, в което да се взема кръв за изследвания на някои маркери. Така например при наличие на железен дефицит, серумната концентрация на желязото би била нпормално или дори висока, ако кръвта е взета по врема на прием на железни препарати.


При оценка на лекарствените ефекти, които са сложни по механизъм и разнопосочни, е препоръчително използването на съответните справочници във всеки отделен случай при изследване.