Много са хората, които живеят и се чувстват добре, благодарение на дългогодишния прием на лекарства. Самите те могат да бъдат източник на болест и увреда на организма. Това не означава отрицание на медикаментозната терапия, а строго преценяване на ползите и вредите за пациента и стриктен контрол на евентуалните усложнения в лечението. Лекарите редовно се налага да избират по-малкото зло в търсенето на най-доброто за своите пациенти.

 

Зрителният орган – окото, може да бъде „мишена“ за страничните ефекти от лекарствата. Ето възможните нежелани реакции върху ретината на някои медикаменти, които понякога се прилагат за дълъг период от време – месеци и години...


 

Кортикостероиди

Освен с риск от катаракта и повишено вътреочно налягане, котикостероидите са свързани още с възможно засягане на ретината от серозен хориоретинит. Той засяга по-често младите мъже и се проявява с централно серозно отлепване в областта на макулата. Белег може да бъде още и появата на релативен централен скотом (празно или тъмно петно в централното зрение). Много често зрителната острота е запазена.

 

Състоянието може да бъде установено чрез преглед на очното дъно, но най-вече с помощта на ОСТ скенер, както и флуоресцеиновата ангиография на ретината. Спонтанната еволюция най-често е благоприятна (преминава от само себе си) в рамките от няколко седмици до няколко месеца и прогнозата е добра. Необходимо е да се обсъди евентуално прекратяване на кортикостероидното лечение, при условие, че основното заболяване на пациента да го позволява.

 

Тамоксифен

Тамоксифен е част от съвременния арсенал от борбата с рака на гърдата и е с голямо значение. Представлява антиестрогенен продукт и се използва при тези тумори на гърдата, чиито клетки имат рецептори за естроген. Приложнието му често е дългогодишно. Токсичността на тамоксифена върху ретината е рядка (0,6% според International Breast Cancer Study Group от 2006 г.) и изглежда, че е дозо- и време-зависима. При преглед на очното дъно може да се установи наличие на множество жълтеникави натрупвания, както и в областта на макулата, които претърпяват обратно развитие при прекратяване на лечението. Много по-рядко може да се говори за значим оток на макулата. Обикновено това ретинно засягане не изисква прекратяване на терапията, освен в случаи на влошаване на зрителната острота. Дори и тогава, отново става въпрос за преценка на полза и риск – в случая риск от прекратяването на медикамента.

 

При прием на тамоксифен стандартно не се изисква офталмологично проследяване.

 

Интерферони

Те представляват вид сигнални молекули, които се синтезират по естествен път в тялото и имат множество функции – противовирусна активност, имуномоделиращо действие, противотуморна и цитотоксична роля. Съществуват различни видове интерферони, а състоянията, при които се прилагат самостоятелно или в комбинация с други препарати са много – при някои форми на множествена склероза, хронични вирусни инфекции (например хепатит), при някои злокачествени заболявания, хематологични болести (напр. есенциална тромбоцитемия) и други. Те са важна част от ежедневието на много хора.

 

Ретинопатията, свързана с приложение на интерферони, е позната още от 90-те години на миналия век и според проучванията може да се развие още през първите седмици до първите месеци от началото на лечението. Измененията са обикновено безсимптомни и обратими след прекратяване на приложението на медикамента. Прегледът на очното дъно разкрива неспецифични белези, свързани с микроваскуларна исхемия. Възстановяването на находката без спиране на лечението, както и без допълнтелното ѝ третиране настъпва между 2 седмици и 4 месеца след появата му. В този смисъл прогнозата в повечето случаи е много добра.