При неправилното дозиране и по-специално след предозиране на лекарствата могат да се получат различни токсични органни увреждания.

 

Хепатотоксичен ефект. Хепатотоксичният ефект се изразява в увреждане на функциите на черния дроб в резултат на неправилната употреба на лекарства. Чернодробни увреждания са възможни при лечение с парацетамол, тетрациклин, макролиди, сулфонамиди (видове антибиотици), изониазид, метилдопа, фенотиазинови невролептици и др. Макар и рядко, са описани случаи на нарушена чернодробна функция при жени, приемащи хормонални контрацептиви.



Псевдомембранозен колит, причинен от бактерията Clostridium dificile, се наблюдава при предозиране на клиндамицин, линкомицин, амоксицилин, тетрациклин, хлорамфеникол. Това е състояние, което изисква спиране на широкоспектърната антибактериална терапия и лечение с други медикаменти.


При терапия с дигиталисови гликозиди, съдосвиващи медикаменти, глюкортикостероиди и орални контрацептиви се наблюдават нарушения във функциите на тънкото и дебелото черво.


Потискане на кръвотворенето с развитие на левкопения (понижени нива на белите кръвни клетки) агранулоцитоза, тромбоцитопения, апластична анемия се наблюдават понякога при лечение с хлорамфеникол, аминофеназон, хинин, индометацин, метилдопа, сулфонамиди, фенотиазини и др. В някои случаи потискането на кръвотворенето се дължи на свръхчувствителност към съответните лекарства. Хлорамфениколът е причина за най-голям брой случаи на анемия в резултат на медикаментозна терапия. Проявата на тази нежелана лекарствена реакция е с различна честота в различните страни. Допуска се, че в някои случаи съществува генетичен дефект. Съществуват две форми на апластична анемия, предизвикани от хлорамфеникол. Едната протича по-леко, тя е дозозависима и след спиране на медикамента отшумява. Другата форма се развива 1 до 2 месеца след спиране на лечението с хлорамфеникол и протича тежко. При нарушена чернодробна функция рискът от развитие на апластична анемия нараства.


Ототоксичност или увреждане на слуха прдизвикват някои антибиотици след продължително лечение. Такива са аминогликозидите, полимиксините, а също и бримковите диуретици, хининът и салицилатите.


Нарушена сърдечна функция. Слуфонамидите, аспирин, някои видове антибиотици е възможно да причинят токсичен миокардит след предозиране. Развите на предсърднокамерен блок се наблюдава при предозиране на сърдечни гликозиди и антиаритмични лекарства. Сърдечна аритмия могат да прдизвикат токсични дози дигоксин, миноксидил и терфенадин. При предозиране на бета-блокери и верапамил може да възникне сърдечна недостатъчност.