Нестероидните противовъзпалителни средства обединяват в своето наименование много групи лекарства, различаващи се по своята химическа структура, но подобни по ефектите, които оказват – противовъзпалителен, антипиретичен (температуропонижаващ) и аналгетичен (обезболяващ) ефект. Именно заради тези си свойства те са се превърнали в незаменим помощник в амбулаторната и клинична практика.

 

Кои лекарства са нестероидни противовъзпалителни?


Към тази група спадат както отдавна познатите ацетилсалицилова киселина, метамизол содиум, парацетамол, ибупрофен и др., така и сравнително новите представители на коксиби и оксиками. Наименованието им има за цел разграничаване от стероидните препарати, които имат също противовъзпалително действие, но химическата им структура и ефекти наподобяват естествените стероиди в организма.

 

На какво се дължат ефектите на нестероидните противовъзпалителни средства?

Нестероидните противовъзпалителни лекарства оказват своето действие чрез блокиране на ензими, под влияние на които от арахидоновата киселина се получават т.нар. ейкозаноиди – простагландини и тромбоксани. Тези ензими носят наименованието циклооксигенази и съществуват в 3 изомерни форми:

 

  • COX-1 - условна приета за „физиологичен ензим”. Намира се в повечето тъкани и е отговорна за синтезата на простагландини с различни функции, сред които и протектиращо действие върху стомашно-чревната лигавица. На клетъчно ниво простагландините потискат секрецията на факторите, определящи стомашната киселинност и стимулират образуването на бикарбонати и мукус, засилват кръвоснабдяването и възстановяването на епитела.
  • COX-2 – индуцируема циклооксигеназа. Тя е с твърде ниска концентрация в нормалните клетки и нараства 10-50 пъти при наличие на възпалителна реакция. COX-2 е отговорна за простагландиновата синтеза на мястото на тъканното възпаление, като нейното инхибиране е свързано с противовъзпалителното действие на тази група лекарства.
  • COX-3 – продуцира простаноиди в мозъка, но не се включва в ейкозаноидното участие в противовъзпалителния ефект. COX-3 инхибитори са представители на неопиоидните антипиретични аналгетици като парацетамол и метамизол, чийто централен механизъм на действие – т.е върху мозъка, може да е причина за намаляване на болката и треската след тяхния прием.

 

Какви са ефектите на ейкозаноидите, чиято синтеза се инхибира от нестероидните противовъзпалителни средства?

 

Някои от ефектите на простагландините и тромбоксана са:

 

  • Простагландин PGI2 – предизвиква вазодилатация,с която опосредства възпалителни отговор, води до повишаване на болката и спира тромбоцитната агрегация.
  • Простагландин PGF2алфа – предизвиква бронхоконстрикция и контрахира мускулатурата на матката.
  • Тромбоксан ТхА – предизвиква вазоконстрикция и агрегация на тромбоцити.

Установено е, че PGI2 потиска активираната синтеза на ТхА и с това намалява тромбогенезата.

 

Защо COX-2 инхибитори не се прилагат при жени, които искат да забременят?

 

Използването на COX-2 блокери потиска синтезата на PGI2, което води до повишаване на ТхА2 и съпътстващите го повишена тромбогенеза и пролиферация на съдовете.Те потискат овулацията, имплантирането на яйцеклетката и изграждането на плацентата.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво отношение има аспиринът към тромбообразуването?

 

Предимно COX-1 инхибиторите потискат синтезата на тромбоксан, което обуславя антиагрегантния им ефект. Затова аспиринът в малки дози -75-100 мг има действие като тромбоцитен антиагрегант и се използва широко като профилактика срещу евентуално тромбообразуване.

 

Предполага се, че афинитетът към COX-1 на различните нестероидни противовъзпалителни средства определя появата на нежелани лекарствени реакции,най-вече от страна на стомашно-чревния тракт – улцерогенен ефект, риск от кървене и др., докато терапевтичният ефект се дължи на активността им по отношение на COX-2.

 

Наред с улцерогенния им ефект, нестероидните противовъзпалителни лекарства могат да са причина за поява на нежелани ефекти като миелотоксичност – увреда на костния мозък, нефротоксичност, хепатотоксичност, алергични реакции и др.

 

Употребата на лекарствата от тази група трябва винаги да се съобрази със съпътстващата терапия,за да се избегнат нежелани ефекти.