Неопиоидните или ненаркотичните аналгетици са лекарства, които притежават в различна степен антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие. За разлика от наркотичните или опиоидните аналгетици, те действат на периферно ниво и не потискат дихателния център в главния мозък, не предизвикват еуфория и зависимост. Според преобладаващия фармакологичен ефект, те могат да бъдат разпределени на антипиретици, аналгетици и нестероидни противовъзпалителни. 

 

Според химичната структура, неопиоидните аналгетици се разделят на няколко основни групи:


 

1.    Производни на салициловата киселина (Aspirin);
2.    Пиразолони (Metamizole);
3.    Анилини (Paracetamol);
4.    Производни на индолоцетната киселина (Indomethacin, Ketoprofen, Ibuprofen);
5.    Производни на фенилоцетната киселина (Diclofenac);
6.    Коксиби.

 

Повечето от продуктите, принадлежащи към неопиоидните аналгетици се резорбират добре при перорално приложение. Метаболизират се основно в черния дроб и се изхвърлят чрез урината.

 

Механизъм на действие. Противовъзпалителният ефект на тези лекарства е свързан с потискане биосинтезата на възпалителните медиатори. Потиска се активността на ензима циклооксигеназа, под влияние на който от арахидоновата киселина (освобождавана в огнищата на възпаление) се получават простагландини и тромбоксани (медиатори на възпалението). Потискането на ензими циклооксигеназа от аспирин бе установено през 1971 г. и този механизъм продължава да бъде един от основните за обясняване ефектите на нестероидните противовъзпалителни.

 

Ензимът циклооксигеназа е отговорен и за синтезата на простагландините с протектиращо действие върху стомашно-чревната лигавица. Оттам идва и един от основните странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни - предизвикват раздразнение на стомаха.

 

Клинично приложение. Неопиоидните ангетици се използват за лечение на ревматизъм, артрити и други възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, като симптоматични средства при заболявания с повишена температура и болков синдром.

 

Нежелани лекарствени реакции. Голяма част от страничните ефекти на неопиоидните аналгетици са свързани с механизма им на действие. И по-точно потискането на простагландиновата синтеза. Такъв е един от основните странични ефекти - улцерогенното действие и гастро-интестинални разстройства, което се обуславя от намаляването на протективния ефект на простагландините върху стомашната лигавица.

 

След употреба на обезболяващи е възможно поява на запек, гадене, повръщане, стомашни язви.


Хроничната употреба може да доведе до обратима, остра бъбречна недостатъчност.


Не са изключени и кардио-васкуларни нежелани ефекти, образуване на тромби, повишаване на кръвното налягане.