Начинът на мислене влияе на степента на действие на болкоуспокояващите лекарства. Ефективността на приложените медикаменти намалява, ако пациентът вярва, че лечението няма да подейства, сочи проучване.


Изследователи от Оксфорд, Кеймбридж и два германски университета откриват, че положителните мисли удвояват ефекта на болкоуспокояващите, а отрицателните действат точно обратното.


Проучването, публикувано в сп. Science Translational Medicine, също така определя конкретните области на мозъка, които са засегнати.



По време на научния експеримент, 22 души са подложени на болка за кратък период от време. Те отчитат степента на болезненост по скала от 1-100.


Първоначалната оценка за средното ниво на болка е 66. На участниците е влято по интравенозна система болкоуспокояващо лекарство, без знанието им. Вследствие, степента на болезненост спада до 55.

Когато доброволците са информирани за прилагането на обезболяващото, оценката за степента на болката спада до 39.

Учените не пропускат да проверят реакцията на хората и след като съобщят, че ще прекъснат вливането на медикамента, без да го правят в действителност. В този случай степента на болката отново нараства до 64.


По време на експеримента, мозъчната дейност на доброволците е следена чрез ядрено-магнитен резонанс. „Според резултатите, негативните мисли и очакванията на участниците се наблюдава различна степен на повишена активност в хипокампуса и средния фронтален кортекс.

Лекарите трябва да имат предвид, че песимизмът на пациентите оказва влияние върху ефекта от предписаните лекарства.“, казва проф. Ирина Трейси от Центъра за функционален магнитен резонанс на мозъка в Оксфордския университет и ръководител на изследването.