HDL-холестеролът има различни названия – „добър” холестерол, холестерол на липопротеините с висока плътност, алфа-холестерол и други. Неговата функция се изразява в извличането на холестерол, триглицериди и фосфолипиди от тъканите, където те са в излишък. След това чрез тези липопротеини те се пренасят до черния дроб, където част от тях се преработват в жлъчни киселини.


При ниските му стойности – под долна референтна граница е налице нарушена обмяна на липидите в серума, тъй като е нарушено извличането на холестерол от тъканите и пренасянето му към черния дроб. Стойностите на HDL-холестерола в референтни граници за съответния пол се приема за отрицателен рисков маркер – намалява риска от ранна исхемична болест на сърцето (ИБС).


Ниските стойности на HDL-холестерола могат да бъдат в резултат на генетични нарушения – недоимък на специфични ензими, Танжерска болест, както и при пушачи.



С противоположна функция е LDL-холестеролът или наричан още лош холестерол, съставна част на липопротеините с ниска плътност. При нормална липидна обмяна се усвоява от тъканите и оползотворява.


При нарушено усвояване от тъканите LDL-холестеролът се превръща в рисков фактор за развитието на ранна атеросклероза и съответно за исхемична болест на сърцето, причината е образуването на атероматозни плаки, които са предпоставка за развитието на атеросклеротични съдови заболявания.


От значение при откриване на висока стойност на общия холестерол е да се установи дали причината не е високатa стойност на HDL-холестерола, тъй като той няма атерогенен потенциал. Но при установяване на високи стойности на LDL-холестерол, за сметка на който са налице увеличени стойности на общия холестерол е необходимо провеждането на диетични ограничения и при необходимост медикаментозно лечение.


Повишено ниво на LDL-холестерол се дължи най-често на намалена физическа активност, наднормено тегло и неправилен режим на хранене. При някои лица причина са наследствените форми на хиперхолестеролемия.


Триглицеридите са съществен енергиен източник за тъканите – в най-голяма степен за мускулите и черния дроб. Поради слабата им разтворимост във вода се срещат в серума основно в свързано състояние като съставна част на липопротеините с много ниска плътностVLDL (реекспорт от черния дроб към тъканите).


NEWS_MORE_BOX


В хиломикроните също се съдържат триглицериди, но те са с екзогенен произход – от храната, поради което концентрацията им се повлиява от това кога е било последното хранене и дали е било богато на мазнини. Това е определящо и за точни измервания – след спазване на 12-часово въздържание от храна преди даването на кръв за изследване. За изследването на триглицериди се използва серум и плазма.


Референтните граници на триглицеридите са 0,6 – 2,2 mmol/l долната референтна граница е еднаква при двата пола, докато за горната има известни разлики. При мъже след 25-годишна възраст горната граница се покачва и достига своя максимум около 50-годишна възраст, след което спада. При жените покачването е по-бавно и след достигане на връхната си точка спада сравнително по-бавно.


Повишени стойности на триглицеридите –над 2,5 mmol/l се означават като хипертриглицеридемия. Състоянието е налице при заболявания на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза-хипотиреоидизъм (намалена функция) и възпалителни промени в панкреаса. В почти половината от пациентите с диабет е налице и хипертриглицеридемия.


Други фактори, които водят до покачване на триглицеридите е приемът на противозачатъчни средства, при някои влияние оказва и употребата на алкохол.


Увеличените стойности на триглицеридите и холестерола са част от група симптоми, които се включват в т. нар. метаболитен синдром. Симптомокомплексът включва още повишено кръвно налягане, повишени стойности на кръвната захар, излишна телесна мазнина около талията.