Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, при което е налице изчерпване на инсулиновата секреция, нарушаване на инсулиновото действие или и двете заедно.
Днес изборът от медикаменти за лечение на захарния диабет тип 2 е много голям, но при захарен диабет тип 1 той си остава само един – инсулин. Пред същата алтернатива стоят и лицата със захарен диабет тип 2, непостигащи адекватна компенсация на кръвните захари въпреки провежданата терапия с максимални дози перорални и/или инжекционни средства.
Защо това е така?
Бета-клетките на панкреаса са отговорни за синтез и секреция на инсулин в отговор на покачващите се нива на кръвната захар. При тип 1 захарен диабет, в момента на изявата му, е налице 90% деструкция на произвеждащите инсулин клетки. По тази причини при хората с този тип захарен диабет инсулинолечението е единственото възможно лечение.
При захарен диабет тип 2 водещият патогенетичен механизъм за повишане на кръвната захар е инсулиновата резистентност (блокиране на инсулиновото действие на ниво клетка) Въпреки, че са налице достатъчни запаси в панкреаса от инсулин, с напредване на заболяването при някой хора те се изчерпват и нуждата от инсулинолечение е налице.
Обобщено абсолютните показания за лечение с инсулин са:
- Захарен диабет тип 1;
- Захарен диабет тип 2 при изчерпани терапевтични възможностти с други медикаментозни средства или при състояния изискващи инсулинолечение, като операции, тежки инфекции и др.;
- Лечение на захарния диабет по време на бременност;
- Остри състояния, като диабетна кетоацидоза, хиперосмоларна прекома и кома, както и лактацидоза.
Практиката показва, че когато на един диабетик му се съобщи, че трябва да се лекува с инсулин и съответно да се инжектира неколкократно през деня, притеснението и несигурността в него се увеличава. А за добрия контрол на кръвните захари е необходимо пациентът да е много добре обучен, да знае как да работи с инсулиновата писалка и да дозира инсулин. Тук ролята на терапевта е много важна.
Инжекционни техники
Неправилната работа с инсулиновата писалка и местата на инжектиране на инсулин са често срещани грешки, водещи до лош контрол на диабета.
Инжектирането на инсулин става посредством захващане на кожна гънка с палец и показалец.
Инжектирането се извършва в подкожната тъкан, като писалката и иглата се държат на 90о спрямо повърхността на кожата.
След забождането на иглата буталото на писалката се натиска внималтелно и се изчакват най-малко 10 мин, за да е сигурно, че цялото количество инсулин ще се инжектира.
Инсулинът най-бързо се усвоява при инжектирането му в корема, затова е желателно бързодействащия инсулин да се поставя именно там – с изключение на диаметър от 2 см около пъпа.
Най-бавно инсулинът се усвоява при инжектирането му в бедрата и препоръките са дългодействащият или интермедиерен инсулин (т.е. вечерен инсулин, който обичайно се прави в 22 ч.) да се инжектира във външната средна трета на бедрото.
Понякога за по-голямо удобство пациентите поставят инсулина в областта на ръката. Там усвояването му е по-бавно от това на корема, но по-бързо от това на бедрата.
Въпреки, че това инжекционно място не се препоръчва в ежедневната практика, то би могло да бъде алтернатива за апликация на интермедиерния/дългодействащ инсулин.
Препоръчва се да се придържа към една и съща зона на приложение за различните видове инсулини, като се сменят местата на апликация.
Дозиране на инсулин
Хората със захарен диабет трябва да бъдат обучени да коригират дозите на инжектирания инсулин според стойностите на измеренета си кръвна захар, количеството на приетата храна (въглехидрати), физическа активност, както и състояния с променящи се инсулинови нужди (инфекция, стрес, гладуване). Предстои подробно да разгледаме в следващата статия.
