Младите жени със захарен диабет често се интересуват от следните въпроси: „Мога ли да забременея?”, „Евентуална бременност би ли имала негативни последици за бебето или за мен?” и „Дали диабетът би могъл да се предаде на детето ми?”.

 

По време на бременност захарният диабет повишава риска от спонтанен аборт, фетални аномалии и/или смърт, прееклампсия, макрозомия (голям плод), неонатална хипогликемия, както и неонатална хипербилирубинемия. Допълнително диабетът по време на бременност може да повиши риска от поява на затлъстяване и/или захарен диабет тип 2 у наследника на по-късен етап от живота му.


 

Всяка млада жена с диабет може да забременее, но преди това тя трябва да има един стабилен и оптимален контрол на диабета си и усложненията му. Постигайки добър контрол на кръвните захари преди бременност, рисковете, които изброихме по-горе, намаляват.

 

В предходната статия се спряхме на диагностичните критерии за гестационен диабет и дали той е гестационен или е недиагностициран досега захарен диабет тип 2/по-рядко тип 1, както и какви са препоръките към младите диабетички, които желаят да станат майки. В тази статия ще маркираме най-важните факти от лечението на бременните жени с диабет и съветите за проследяване на кръвните захари след раждането.

 

По време на бременност

 

Много важно е поддържането на близки до прицелните нива на кръвната захар, а те са:

  • кръвна захар на гладно < 5,3 ммол/л
  • кръвна захар 1 час след храна < 7,8 ммол/л
  • кръвна захар 2 часа след храна < 6,7 ммол/л

 

Рискът от хипогликемии е по-голям през първия триместър – тогава е много важно всяка диабетичка и близките около нея да знаят как да се справят с тях. През втори и трети триместър този риск намалява, поради отделяните хормони от плацентата, имащи по-скоро ефект да покачват нивата на кръвната захар. След раждането инсулиновите нужди отново намаляват и с това отново се покачва риска от хипогликемии.

 

Жените със тип 2 захарен диабет е много важно да съблюдават за темпа на покачване на тегло. Очакваните килограми, които би следвало да покачи една жена с изходно наднормено тегло са около 6-11 кг, а жена с обезитет 5-9 кг. Рискът от поява на усложнения на бременността е по-голям, например прееклампсия и еклампсия. Прицелните нива на кръвното налгягане при тях са 120-160/80-105 mmHg.

 

Според препоръките на Американската диабетна асоциация ниска ноза Аспирин 60-150 мг/ дневно е препоръчвана при всички жени със захарен диабет тип 1 или тип 2 от края на първи триместър до раждането с оглед профилактика на прееклампсия.

 

NEWS_MORE_BOX

 

След раждането

 

Ползите за бебето и жената от лактацията са големи и именно затова жените със захарен диабет трябва да бъдат насърчавани да кърмят.
След раждането жените с диагностициран гестационен захарен диабет трябва да бъдат оценени за персистиране на диабета в 4-12 седмица постпартално. За целта се препоръчва провеждането на стандартен орален глюкозо-толерантен тест със 75 г глюкоза, като се използват стандартните критерии за диагноза на захарния диабет, а именно: кръвна захар на гладно ≥ 7 ммол/л; кръвна захар на 2-ри час  в хода на теста ≥ 11,1 ммол/л. Гликираният хемоглобин не би следвало да се изполва като диагностичен маркер в този случай поради това, че неговите нива може все още да персистират по-ниски.

 

Веднъж поставена диагнозата гестадионен диабет, дори и при непотвърждаване наличието на захарен диабет след раждането, увеличава риска от диабет у майката в бъдеще. Затова препоръките са: жените да се проследвят веднъж на 1-3 години за наличие на захарен диабет! Честотата се определя от наличието или не на фамилност за диабет, БМИ, дали е имала нужда от инсулинолечение по време на бременност. Последваща оценка на въглехидратната обмяна би могло да се прави посредством изследване на гликиран хемоглобин, провеждане на орален-глюкозен толерантен тест или просто чрез кръвна захар на гладно.