Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се повишаване на нивата на кръвната захар в резултат на намалена инсулинова секреция, нарушено инсулиново действие или и двете заедно.

 

Най-общо има два типа захарен диабет – тип 1, който е автоимунно обусловен – налице са  антитела към собствените, произвеждащи инсулин клетки на пакреаса и тип 2, при който се асоциира най-често със затлъстяване и инсулинова резистентност – невъзможност за осъществяване на инсулиновото действие на ниво клетка.


 

И макар двата типа захарен диабет да се различават много по причините си настъпване, възрастово преразпределение, вид на лечението и други, в основата и на двата подтипа е повишената кръвна захар. 

 

Хроничното излагане на тъканите и клетките на тялото ни на високи нива на глюкоза, крие негативни последици за малките и големите кръвоносни съдове. От тук произлизат т. нар. микросъдови усложнения (диабетна ретинопатия, нефропатия и полиневропатия) и макросъдови усложнения (типичен пример за атеросклероза на големите артерии – коронарна болест на сърцето, мозъчна-съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците). 

 

За добрия контрол на захарния диабет е много важно постигането на комплексен терапевтичен подход, който включва петте важни стълба в лечението на заболяването.

 

Контрол на кръвните захари

 

Днес се знае, че „свръхдобрия” контрол на кръвните захари с цената много епизоди на хипогликемия (ниска кръвна захар) не е най-доброто решение за един диабетик в напреднала възраст, с голяма давност на заболяване и редица придружаващи заболявания. И ако при един млад диабетик с току-що диагностициран захарен диабет и без придружаващи заболявания, целта на лечението ще е да се постигнат кръвни захари близко до нормалните, то при по-възрасттния пациент целите ще са по-високи. Днес на преден план се поставя т.нар. индивидуализиран подход!

 

Какво препоръчват експертите за нива на гликирания хемоглобин?

 

Препоръчва се при всички пациенти със захарен диабет понижаване на HbA1c < 7,0%. Тази стойност на гликирания хемоглобин е праг, над който започват микросъдовите усложнения. 

 

Прицелни стойности на HbA1c между 6,0-6,5% се препоръчва при лица с наскоро диагностициран захарен диабет, с очаквана голяма продължителност на живот, без сърдечно-съдови заболявания и усложения на диабета, и липса в анамнезата на чести хипогликемии.

 

По-високите прицелни стойности на HbA1c между 7,5-8,0% се препоръчват при лица с дългогодишен захарен диабет, наличие на едно или повече усложнения на заболяването, очаквана по-кратка продължителност на живот и данни за множество хипогликемии. 
 

Препоръките за добър гликемичен контрол изискват:

  • кръвна захар на гладно – 4,0-6,1 ммол/л
  • кръвна захар 2 часа след нахранване < 7,8 ммол/л
  • гликиран хемоглобин < 7% (важен е индивидуализираният подход)

 

Контрол на липидите

 

Наличието на захарен диабет поставя диабетика на равно със сърдечно-съдово болния (захарният диабет = сърдечно-съдово заболяване). Прицелните нива на т. нар. „лош” холестерол – LDL-холестерол трябва да са < 2,6 ммол/л, а при диабетиците и с вече уставновено сърдечно-съдово заболяване, хронично бъбречно заболяване или друго органно заболяване < 1,8 ммол/л. Нивата на триглицеридите би следвало да са < 1,7 ммол/л, а тези на „добрия” холестерол – HDL-холестерол > 1,3 ммол/л за жени и > 1,0 ммол/л при мъжете.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Контрол на артериалното налягане

 

Артериалната хипертония е рисков фактор за развитие на макросъдовите и микросъдовите усложнения на диабета. Тя се дефинира, като покачване на систолното артериално налягане > 140 mmHg и на диастолното > 90 mmHg, и при стойности над тези следва да се започне лечение. Прицелните стойности на артериалното налгяне при диабетици трябва да са ≤ 130/80 mmHg.

 

Контрол на телесното тегло

 

Пациентите със захарен диабет трябва да поддържат нормално телесно тегло < 25 кг/м2. При наличие на затлъстяване се препоръчва постепенна редукция на тегло в рамките на 5-10 % от изходното тегло.

 

Контрол на тютюнопушенето

 

Съветва се спиране на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти изобщо, защото те доказано имат неблагоприятен ефект върху периферното инсулиново действие.