Пациентите с лупус имат свръхактивна имунна система, която атакува собствената им тъкан, причинявайки възпаление в цялото тяло.

 

Около 70-80% от тях развиват кожно заболяване като част от състоянието си.


 

Все още се смята, че излагането на ултравиолетова светлина предизвиква обриви, но учените не са сигурни как това се свързва със системното възпаление.

 

Проучване на Michigan Medicine е показало, че нормално изглеждащата кожа на пациенти с лупус съдържа същите възпалителни маркери, които се откриват, както и когато кожата развие обрив - понякога дори в по-високи нива.

 

Резултатите са публикувани в Science Translational Medicine.

 

Екипът от изследователи е използлал анализ на едноклетъчна РНК-секвенция, за да оцени биопсиите както на нормално изглеждаща кожа, така и на кожа с обриви при седем пациенти с лупус.

 

Резултатите разкриват, че повишени нива на интерферон - протеин, за който е известно, че допринася за UV чувствителността, присъстват значително във всички биопсии на пациенти с лупус, в сравнение със здравите контроли.

 

Тези богати на интерферон възпалителни маркери не са открити само в кератиноцитите - клетките, които изграждат епидермиса на кожата.

 

Изследователите са открили същите възпалителни промени и във фибробластите, които генерират съединителната тъкан на кожата.

 

Това е наистина важно, защото съществува ново лекарство, което може да блокира сигнализирането чрез интерферон при лупус.

 

Потвърждаването на тази аномалия в сигнализацията на интерферона може да бъде от съществено значение за определяне на най-подходящия курс на лечение при десетки пациенти с лупус.

 

Клетъчно обучение

Учените също така са изследвали кръвни проби от същите пациенти, за да проучат как имунните клетки насърчават възпалението на кожата при лупус.

 

Техните данни предполагат, че подтип моноцити - важна част от вродената имунна система, излизат от кръвта и попадат в кожата на пациенти с лупус.

 

При преминаване в кожата, те претърпяват поразителна възпалителна трансформация.

 

Това е процес на "клетъчно обучение".

 

Самата среда в кожата при лупус - по-специално наличието на интерферон в кожата - изглежда променя моноцитите по начин, който настройва останалата част от имунната система да бъде включена.

 

Интерферонът играе важна роля във вродената имунна система.

 

Той сигнализира на клетките за опасни нашественици, като например вируси.

 

При много автоимунни заболявания обаче интерферонът е в много високи нива дори при липса на реална заплаха за организма, променяйки поведението на имунните клетки.

 

Тези имунни клетки, обучени от интерферона, изглежда активират много различни типове клетки в кожата, за да могат да развият прекомерно активна възпалителна реакция, проявяваща се като обезобразяващи кожни лезии.

 

Все още не знаем всички стимули, които могат да променят баланса и да предизвикат тези обриви, но UV светлината със сигурност изглежда е един от тях.

 

Предишни изследвания, анализиращи кръвта на пациенти с лупус, са се фокусирали в идентифицирането на потенциални биомаркери за обостряне на заболяването.

 

Знаейки, че моноцитите придобиват по-мощни възпалителни свойства, когато се преместват в кожата, учените смятат, че същият процес може също да предизвика системни имунни пристъпи в други органи, засегнати от лупус, като бъбреците и мозъка.

 

Разбирането на промените на клетъчно ниво ще даде възможност за прецизен терапевтичен подход при пациенти с лупус, който ще използва индивидуализирания анализ за насочване на медицинските решения и възможностите за лечение.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1126/scitranslmed.abn2263