Учени предполагат, че са стъпка напред в разгадаването на причините защо при някои COVID-19 се развива по-тежко, а при други не.

 

Все още медицинската наука не е в състояние да каже защо при едни хора коронавирусната инфекция се развива тежко, а при други минава за дни. За причините стъпка напред излиза изследователски екип от Станфордския университет



Учените намират, че при тежко болни пациенти с COVID-19 имунните клетки, които първо трябва да реагират на присъствието на чужди частици, били те от вируси или бактерии, всъщност го правят бавно. Какви са другите слаби места в имунната система на тези болни?


Обичайно вродената имунна система "улавя" патогените, след което организира атака срещу тях. Мобилизира и по-прецизни, макар и по-бавни клетки, които принадлежат на друг клон на защитната сила на организма – придобитата имунна система.


По думите на водещия автор на изследването д-р Бали Пулендран, професор по патология, микробиология и имунология, изследването им изучава начина, по който имунната система действа неадекватно при коронавирусната инфекция и впоследствие утежнява заболяването. Именно това откритие според тях дава потенциални терапевтични възможности.


Изследователите намират, че колкото по-тежък е случаят на COVID-19, толкова по-слабо ефективни и мудни са някои клетки на вродената имунна система срещу болестта.


При изследването са проведени анализи на имунния отговор на 76 души с COVID-19 и 69 здрави. При тези с тежка форма на заболяването са открити повишени нива на молекули, които подпомагат възпалителните процеси в кръвта. Три от тези молекули се свръзват с възпалителни процеси в белите дробове при други заболявания, които не са били забелязани по-рано при коронавирусна инфекция. Тези три молекули, както и техните рецептори, представляват добра терапевтична цел срещу COVID-19. Към момента изследователския екип на Пулендран тества начините, по които могат да блокират тези молекули.


Освен това изсредователите установяват, че при тежко болните с COVID-19 са повишени нивата на бактериални частици, като бактериално ДНК и късове от клетъчните стени в кръвта. Колкото по-голямо е количеството на тези частици, толкова повече провъзпалителни субстанции циркулират в кръвта и ковидът при болния е по-тежък.


Установява се, че при тези случаи бактериалните продукти обичайно присъстват в червата, белите дробове и гърлото и могат да навлязат в кръвообращението, предизвиквайки силно възпаление, което се разпространява в организма чрез кръвоносната система. Най-вероятно въпросните молекули идват от белия дроб, където и първо се развива инфекцията.


Учените смятат, че именно тези особености дават частично обяснение защо някои боледуват от коронавирусанат инфекция тежко, а други не.