Хетероложната ваксинация, тоест с два различни ваксинационни препарата, показва много добри и обещаващи резултати по отношение на индуциране на стабилен имунен отговор срещу COVID-19.

 

Тази методология на ваксинационния процес е особено важна за облекчаване на глобалното съхранение на ваксини, максимизиране на покритието на ваксините и осигуряване на по-добра защита срещу новопоявяващите се варианти на вируса.


 

Хомоложната първична ваксинация е често срещаната конвенционална стратегия за повишаване на ефикасността на ваксината. Това представлява поставянето на няколко дози от един и същи ваксинационен препарат.

 

Въпреки това според нарастващия набор от доказателства, различните видове ваксини, които съдържат един и същи антиген, могат да се използват за засилване и стимулиране на имунната система на човека. Тази стратегия се нарича хетероложна първична ваксинация.

 

В днешно време дори се наблюдава по-висока имуногенност и защитна ефикасност след хетероложната първична ваксинация от тази при хомоложната първична ваксинация.

 

Основните масово прилаганите ваксини са показали повече от 85% ефикасност за предотвратяване на инфекция със SARS-CoV-2, симптоматика на COVID-19, хоспитализация и смъртност.

 

От ваксините срещу COVID-19, тези, които са на основата на иРНК, разработени от Pfizer/BioNTech и Moderna, и ваксините на базата на аденовирусни вектори, разработени от Oxford/AstraZeneca, се считат за най-ефективни и имат най-голямо покритие срещу вируса.

 

При имунизация с тези ваксини се прилагат две дози интрамускулно на определен фиксиран интервал.

 

Въпреки масовата имунизация срещу COVID-19 в много страни по света се срещат пробивни инфекции, които са възникнали при напълно ваксинирани лица. Това би могло да се дължи на нововъзникнали вирусни варианти с мутации в шиповия протеин, който представлява таргет на различните ваксини. Друга причина може да бъде постепенната загуба на ефективност с времето.

 

В някои страни, за да се увеличи максимално ефективността на ваксината, започна ваксинацията на рисковите популации с трета бустер доза. Глобалният недостиг на доставка и разпространение на ваксини обаче, доведе до намаляване на скоростта на разпространение на ваксините, особено в страните с ниски и средни доходи.

 

За да преодолеят този недостатък, много страни са приели хетероложна стратегия за първична ваксинация, с цел увеличаване на обхвата на ваксините.

 

Приоритет за поставянето на трета доза са високорискови лица, включително хора на възраст 65 и повече години, здравни и други служители на първа линия, както и хора със съпътстващи заболявания.

 

Друга причина за хетероложната първична ваксинация са появилите се нежелани реакции, като тромботична тромбоцитопения, наблюдавани при малка част от хората след поставяне на ваксината предоставена от Oxford/AstraZeneca. Тези реакции доведоха до постоянно или временно спиране на употребата на тази ваксина в много страни.

 

Съгласно преразгледани препоръки за обществено здраве при създалата се ситуация, някои от лицата, имунизирани с първа доза от ваксината на AstraZeneca, са посъветвани да си поставят втора доза от алтернативна ваксина на базата на иРНК.

 

Редица глобални клинични проучвания са проведени с цел изследване на безопасността и имуногенността на хетероложната първична ваксинация.

 

Според такова, проведено в Обединеното кралство, в което са включени възрастни на и над 50 години, които са получили първа доза ваксина AstraZeneca и втора доза ваксина Pfizer след 28 или 84 дни, се наблюдава по-голяма системна реактогенност.

 

Това означава, че симптомите - треска, втрисане, главоболие, болки в ставите, умора, неразположение и мускулна болка, са по-чести в сравнение с тези при хомоложна ваксинация. Въпреки това обаче, всички са леки и краткотрайни и отшумяват след прием на парацетамол.

 

При подобно проучване, направено в Испания с включени повече от 600 участника, се отбелязват по-високи нива на анти-SARS-CoV-2 антитела след първа доза ваксина AstraZeneca и втора доза ваксина Pfizer, в сравнение с тези, които са получили две дози от AstraZeneca.

 

РНК ваксините използват генетично проектирана иРНК за директно стимулиране на производството на антиген-специфичен имунитет от имунната система на гостоприемника. В резултат на това отговорът, получен след приложена РНК ваксина, е по-стабилен от този, получен след векторна ваксина.

 

Хетероложният режим на ваксинация предизвиква силен хуморален имунитет и осигурява 68% защита срещу симптоматичен COVID-19. Докато при хомоложната ваксинация с AstraZeneca се отбелязва 50% защита срещу симптоматично заболяване.

 

Френско проучване сравнява имуногенността на хетероложната с хомоложната ваксинация с две дози от ваксината на Pfizer/BioNTech. Резултатите подкрепят твърдението, че хетероложната ваксинация предизвиква по-силен и по-траен имунитет от този, който е осигурен от две дози Pfizer.

 

Проучвания включващи лица с висок риск, предполагат, че хетероложната ваксинация осигурява по-добра защита срещу инфекция със SARS-CoV-2 и при имунокомпрометирани пациенти, например онкоболни, такива претърпяли трансплантация и други.

 

Настоящите доказателства силно подкрепят стратегията за комбиниране на ваксините срещу COVID-19, с цел подобряване на нивото на защита срещу вируса. Остава да се проучи дали тези хора ще имат нужда от допълнителна бустер доза в дългосрочен план.

 

Източници:

Should you Mix COVID Vaccines? (news-medical.net)

Heterologous prime-boost COVID-19 vaccination: initial reactogenicity data - The Lancet

Mix-and-match COVID vaccines trigger potent immune response (nature.com)

Mix-and-match COVID vaccines ace the effectiveness test (nature.com)