При рандомизирано клинично проучване, втора фаза, учени от Щатския университет в Луизиана отбелязват добри резултати на изследваното лекарство – Bimagrumab (моноклонално антитяло, блокиращо резепторите за активин тип 2).

 

При пациентите, приемащи терапията, се установява намаляване на общото количество мазнини в организма, подобряване на стойностите на А1с (гликиран хемоглобин, отразяващ средното ниво на кръвната захар), също и нарастване на мускулната маса, в сравнение с тези, приемащи плацебо.


 

Резултатите се регистрират без промяна в хранителните навици на пациентите.

 

6,5% спад в телесната маса се наблюдава при доброволците, приемащи препарата – резултат, подобрен на този, наблюдаван при пациенти приемащи противообзеитетни лекарства, намаляващи глада.

 

Лекарството може да бъде добавено в терапиите срещу диабет, на мястото на някои досега използвани лекарства за намаляване на глада, като Lorcaserin, който беше забранен в началото на 2020 г. след направени открития, че при употребата му по-често се развиват ракови заболявания.

 

Във фаза 2 на клиничното проучване за ефикасността на Bimagrumab учените изследват дали се увеличава мускулната маса и сила на пациенти със саркопения, при пълен контрол на телесната маса и гликемичния индекс.

 

В изследването са включени 75 доброволци от 8 щата в САЩ и един от Уелс, Великобритания. Проучването започва през 2017 и продължава до 2019 г.

 

Пациентите са на възраст над 60 години и стойност на гликиран хемоглобин – 7,8%, индекс на телесната маса (BMI) – 32,9 kg/m2 . Средната телесна маса на участниците е около 93,6 кг, от които около 35 кг мазнини.

 

Участниците получават интравенозно лекарството на всеки 4 седмици в период от 48 седмици, като част от тях получават плацебо. На всеки ежемесечен преглед се прави консултация с диетолог.

 

За изследване на мастната маса се използва метод, наречен dual-energy X-ray absorptiometry (DEXA).

 

Разликите, които се откриват между плацебо групата и приемащите лекарството, на 48 седмица са следните:

  • Загуба на 0,5% мастна маса (плацебо) / загуба на 20,5% мастна маса (с лекарство);
  • Загуба на 0,8% телесна маса (плацебо) / загуба на 6,5% телесна маса (с лекарство);
  • Увеличаване с 0.8 на мускулната маса (плацебо) / увеличаване с 3,6% на мускулната маса (с лекарство).

Разликите са придружени и от значителни различия в индекса на телесната маса и обиколката на талията.

 

След приема на лекарството гликирания хемоглобин на третираната група спада с 0,76%, а в плацебо групата нараства с 0,04%.

 

Двойно по-голям спад във висцералните (междуорганните) мазнини се наблюдава при тези приели лекарството, в сравнение с пациенти с диабет тип 2, поставени на строг режим и Liraglutide (Glucagon-like peptide 1 agonist).

 

Освен добрите резултати обаче, при някои пациенти се наблюдават сравнително тежки странични ефекти.

 

В 8% от приелите лекарството се откриват панкреатит, пневмония, увеличени нива на липаза и др.

 

По-леки оплаквания се откриват в повечето изследвани, например лека диария и мускулни спазми.

 

Публикацията е направена в JAMA Network.

 

Източници:

https://www.medscape.com/viewarticle/944602?src=soc_fb_210127_mscpedt_news_mdscp_monoclonalantibodies&faf=1#vp_2

https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2774903#:~:text=Findings%20In%20this%20phase%202,body%20fat%20mas%20and%20glycated