Съвременните биотехнологии ни позволяват да създадем лекарствата на утрешния ден – генетична терапия, синтеза на естествени почти съвършени молекули, моноклонални антитела и т.н. Какво ги обединява за повечето хора – това, че звучат иновативно, сложно и...  неразбираемо. Докато почти всеки човек се е срещал с лекарства от порядка на антибиотици, антихистамини, противовъзпаителни и др. и се ориентира в тяхното предназначение и механизъм на действие, то гореспоменатите медикаменти са по-нова технология. Не само това, но и тяхното приложение е доста по-ограничено, като се има предвид, че се изпозлват при по-рядко срещащи се заболявания.


Моноклоналните антитела набират все по-голяма популярност в лечението както на злокачествени, така и на доброкачествени заболявания, поради високата си ефективност. За тях ще чуваме все по-често.


Антитела, защитниците на организма


Антителата представляват протеинови вещества, които организмът ни произвежда в опит да се защити от попаднали в него чужди субстанции, обединени под общото име антигени. Характерното е, че всеки антиген е носител на специфична аминокиселинна последователност, която се разпознава от специфично за него антитяло. Съответно антителата не са универсални и едно антитяло е специализирано в разпознаване на конкретен антиген.


По-конкретно: когато чужд агент, например бактерия, навлезе в организма, той се разпознава като антиген от определени бели кръвни клетки. Това отключва каскада от събития, които завършват с формиране на специфични антитела, способни да разпознават и свързват антигена. Когато антигените са покрити с антитела, това опосредства тяхното инактивиране или разрушаване. Всъщност, за една и съща молекула често съществуват няколко различни антитела, всяко от тях свързващо се с отделен неин участък.


Антителата не са терапевтична новост


От дъло време се използват антитела в лечението на различни болести, като пример за това е противотетаничният серум, както и серумите срещу змийски отрови. Те се произвеждат, като в организма на лабораторно животно се въвежда антигена (напр. от змийската отрова) и в отговор то се имунизира и произвежда антитела срещу него; взима се проба и се изолира тази смесица от антитела, която няма как да е напълно пречистена и специфична. Готовите антитела се вливат на пострадалия човек, помагайки му докато неговата имунна система започне да реагира на антигените. Този метод все още има незаменима понякога роля в спасяване на човешки животи, но резултатите не винаги са сигурни и понякога са свързани със сериозни нежелани реакции.


С какво са по-различни моноклоналните антитела?


Моноклонални са антителата, които са абсолютно идентични помежду си. Специфичността на антителата им спечелва интереса на учените. При почти всички лекарства се разчита именно на тяхната специфичност – те трябва да взаимодействат на точно определен механизъм, нарушавайки по този начин болестотворният процес. Колкото по-насочена е терапията, толкова по-добри са резултатите и толкова по-малко страдат останалите структури на тялото.


Производство и приложение на моноклоналните антитела


То започва отново с имунизиране на животно и взимане на проба от кръвта му.


От пробата се извличат конкретно тези клетки, произвеждащи интересуващото ни антитяло и се изменят, така че да се делят непрекъснато и да произвеждат големи количества от това антитяло.


Така произведените моноклонални антитела намират важно приложение в онкологията, където лечението трябва да е максимално насочено към туморните злокачествени клетки, като се цели да не пострадат нормалнтие здрави клетки на организма, а същевременно е нужно да е и достатъчно агресивно.


Например в някои случаи на рак на гърдата се използва херцептин, като приложението му зависи от особеностите на раковите клетки. В онкохематологията често се включва моноклоналното тяло Мабтера в терапевтичните схеми, като отново това дали ще има ефект зависи от това какви са раковите клетки.


Ревматологията е друга сфера на медицианта, в която моноклоналните тела могат да са ценен помощник.