Молибденът е основен минерал, който играе важна роля в биологичните функции на организма.

 

Въпреки, че необходимите количества молибден са ниски, този елемент е изключително важен за производството на ензими, като сулфит оксидазата, чрез която се разграждат белтъчини или алдехид оксидазата – съединение необходимо за разграждане на токсини вътре в тялото.

Според публикация в изданието Cancer Research от 1994 г., при недостиг на молибден вероятността от развиване на рак на гърлото се покачва над 16 пъти, като най-често се развива езофагиален сквамозноклетъчен карцином.


 

Тетратиомолибдатът – форма на молибдена с четири серни атоми, понижава нивата на медта в организма, което го прави ефективен в лечението на фиброзно, възпалителни и автоимунни заболявания.

 

Също показва частично защитен ефект срещу диабет.

 

Дори при по-слаб недостиг на микронутриента, настъпва дефицит на някои кофактори с участието на молибден - състояние, водещо до невъзможност за обработка на сулфитите в храната и тяхното натрупване като вътрешни токсини с всяко хранене.

NEWS_MORE_BOX

 

Адекватният прием на елемента се свързва и с по-добро зъбно здраве, понеже се намира в значими концентрации в зъбния емайл.

Ориентировъчната дневна доза е около 45 мкг молибден дневно. Тази препоръка на експерти от Световната здравна организация важи за мъже и жени над 19 години.

 

Европейците консумират между 76 и 109 мкг дневно, а горната граница на прием е 2000 мкг дневно.

Всички видове ядки са отличен източник на молибден. Орехите съдържат 7,38 мкг от минерала в четвърт чаша. Бадемите доставят 10,18 мкг в една четвърт чаша, а слънчогледовите семки и ядките кашу също са добри източници.

 

Лещата и фасулът са другите източници на молибден. Зеленчуците, които растат над земята, са по-добър източник на молибден от кореноплодните.

 

Молибденът може да бъде намерен и в животинските продукти.