Молибденът е микроелемент, който играе важна роля в биологичните функции на организма. Той присъства в почвата, от където попада в растителните и животинските храни, с които се храним.

 

Функции на молибдена. Този микроелемент действа като ко-фактор на много ензими, които катализират жизненоважни функции в тялото. Веднъж попаднал в организма, той се съхранява в черния дроб и бъбреците. Излишните количества от минерала се изхвърлят с урината.


 

Молибденът като ко-фактор активира четири важни ензима:

 

  • Сулфит оксидаза. Катализира превръщането на сулфитите в сулфати. По този начин се предотвратява опасното натрупване на сулфити в тялото;
  • Алдехид оксидаза. Участва в метаболизирането на алдехидите, които могат да бъдат токсични за организма. Също така този ензим подпомага разграждането на алкохола в черния дроб, а също и на много лекарства;
  • Ксантин оксидаза. Превръща ксантина в пикочна киселина.
  • Митохондриален амидоксимен редуциращ компонент (mARC). Функцията на този ензим не е напълно изяснена, но се смята, че премахва токсичните странични продукти на метаболизма

Дефицит на молибден. Дефицитът на този микроелемент е рядко срещан при здрави хора. Дневните нужди от молибден са около 76 микрограма за жените и 109 микрограма за мъжете. Дефицит на минерала може да се наблюдава при някои заболявания. Така например пациенти след операция, които са на изкуствено хранене са изложени на риск от дефицит на витамини и минерали, включително и молибден. При дефицит се нарушава протеиновия обмен, имунитетът е понижен, губи се телесна маса, кожата и мускулите се отпускат, появяват се отоци, оплешивяване, дерматити и гъбични заболявания.

 

Излишък на молибден. В повечето случаи излишното количество молибден се изхвърля чрез урината. Такова състояние може да се дължи на производствена интоксикация или на високото му съдържание в питейната вода. По-високото съдържание на молибден в организма нарушава пигментацията на кожата, работата на храносмилателните органи и бъбреците, нарушава се структурата на белодробната тъкан.

 

И недостигът и излишъкът на молибден не са желани, защото и в двата случая се наблюдава раздразнение на лигавиците и т.нар. молибденова подагра, тъй като повишената активност на ксантиноксидазата води до образуването на повече пикочна киселина, която бъбреците не успяват да изхвърлят. Пълноценното и разнообразно хранене е в състояние да осигури дневните нужди от микроелемента.

 

Библиография:

The Science of Nutrition Second Edition
Janice L.Thompson,Ph.D.,FACSM University of Bristol University of New Mexico
Melinda M.Manore,Ph.D.,RD,CSSD,FACSM Oregon State University
Linda A.Vaughan,Ph.D.,RD Arizona State University