Световната здравна организация излиза със становище през 1979 г., че Variola vera, позната също така като „едра шарка“, е изчезнала в световен мащаб. Същата година Центърът за контрол и превенция на болестите съобщава, че детският паралич (полиомиелит) вече не съществува в Съединените американски щати. Други сериозни инфекциозни заболявания като коклюш и тетанус са също на ръба на изчезването. 

 

Всяко едно от тези постижения представлява важно цивилизационно свидетелство, че ваксините помагат за изграждането на т.нар. „колективен имунитет“, в рамките на който липсват човешки източници за разпространение на съответните патогени, причиняващи фаталните болести.


 

По време на ваксинацията се използва отслабена версия на патогена, за да се имитира - но не и да се причини - заболяване по такъв начин, който да принуди тялото да развие защитна реакция. С други думи, ваксините работят в полза на имунната система да се адаптира превантивно, така че да разпознава бъдещи инфекции и да се бори срещу тях. 

 

През цялата история на ваксините няколко групи са се оформили като скептици във връзка с безопасността и ефективността на лекарствата. Познати като „антиваксъри“, тези групи са убедени, че ваксинациите причиняват сериозни медицински проблеми, като например аутизъм.

 

Най-силните родителски притеснения в тази насока са свързани със следните, неподкрепени от съвременните епидемиологични и биологични проучвания, твърдения: 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Мит / Факт

  1. Ваксината против морбили-паротит-рубеола причинява аутизъм чрез увреждане на чревната лигавица, което позволява навлизането на енцефалопатични протеини, инфектиращи гостоприемника си.

    Статията, която за първи път прави предположението, е базирана върху изследване, проведено върху 12 деца, и е публикувана през 1998 г. в The Lancet. Оттогава насам изследването е дискредитирано множество пъти от значително по-обширни изследвания (както с оглед на изследвани лица, така и с оглед на продължителност), включително във Великобритания, Канада и САЩ.
     
  2. Тимерозалът, който е форма на живак и се съдържа в някои ваксини, е токсичен за централната нервна система на имунизирания.

    В Дания са проведени редица изследвания върху 1200 деца с аутизъм през периода от 1990 г. до 1996 г. Резултатите показват, че рискът от аутизъм не варира между деца, ваксинирани с тимерозал-съдържащи ваксини, и деца, получили ваксини без съответния химикал, както и между деца, които са получили по-големи или по-малки количества тимерозал. Допълнително, не се наблюдава спад на случаите на аутизъм след отстраняването на тимерозала от всички ваксини.

 

3. Едновременното приложение на няколко ваксини пренатоварва или отслабва имунната система.

Напротив, малките деца имат огромен капацитет да реагират на множество ваксини, както и на много други предизвикателства, присъстващи в околната среда. Чрез осигуряване на защита срещу редица бактериални и вирусни патогени, ваксините всъщност предотвратяват "отслабването" на имунната система и последващите вторични бактериални инфекции, понякога причинени от естествения подбор. 

 

Освен няколко леки странични ефекти като алергични реакции и температура, здравните организации не откриват връзка между ваксините и по-сериозните здравословни усложнения. Американската академия по педиатрия, Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Националните здравни институти, Националната академия на науките и Световната здравна организация насърчават ваксинацията и я считат за безопасна.