Миокардит
Под понятието миокардит се обединяват възпалителни заболявания на миокарда. Голяма част от тях са с инфекциозен или автоимунен механизъм на развитие. В повечето случаи миокардитите се причиняват от вируси (Коксаки А и B, ECHO и грипни).
Началното увреждане на кардиомиоцитите от попадналия в тях чрез циркулацията причинител води до стимулация на имунният отговор, което увеличава увреждането на миокарда. Микроорганизмите чрез своите агресивни фактори предизвикват различни промени в кардиомиоцитите. Т. нар. „стрептолизин О” води до нарушения в съкратителната способност, причинява микронекрози и нарушения на лизозомните мембрани. От друга страна „дифтерийният токсин” предизвиква нарушения в процеса на клетъчно дишане.
При проникване в кардиомиоцитите на Tripanosoma cruzi (болест на Chagas) се наблюдават две фази - остра и хронична. Острата от своя страна се характеризира с ЕКГ промени ( ST-T), докато хроничната - с ритъмни и проводни нарушения или сърдечна недостатъчност.
При инвазия в миокарда ембрионите на Taenia echinococcus образуват псевдокисти. Последните притискат околната тъкан и водят до развитието на исхемия, влошават проводната функция и възпрепятстват нормалните функции на клапите.
Различни имунологични миханизми заемат важна роля в развитието на някои миокардити и в частност на ревмокардита. Миокардитите обхващат и двете сърдечни половини, като в редица случаи доминираща е деснокамерната сърдечна недостатъчност.
Миокардиодистрофии
Наименование, обхващащо дистрофични поражения на миокарда, за които причините са известни. Наблюдават се при остри и хронични интоксикации с алкохол, соли на тежки метали, цитостатици, неоплазми, дефицит (селен, магнезий, vit.B1), анемии, наследствени заболявания.
Кардиомиопатии
Кардиомиопатиите обединяват болести на сърдечния мускул, при които на преден план се очертава дисфункция на миокарда. Разглеждат се 3 основни вида кардиомиопатии:
1. Дилатативна кардиомиопатия. Характеризира се с дилатация на двете камери, увеличаване масата на миокарда и влошаване помпената функция на сърцето. Дилатацията е по-изразена, отколкото задебеляването на стените. Рядко болестният процес засяга почти изключително дясната камера - деснокамерна дисплазия. Хемодинамиката при дилатативната кардиомиопатия е сходна с тази при застойна сърдечна недостатъчност.
Налице са следните клинични прояви:
- Диспнеята (затруднено дишане) е един от най-ранните и чести симптоми. Наблюдава се при 75-95% от болните.
- Умората е свързана с намаленият сърдечен дебит.
- Други симптоми са: световъртеж, обърканост. Немалко пациенти съобщават за сърцебиене, тежест, стягане и болка зад гръдната кост (наподобяващи тези при стенокардия).
2. Хипертрофична кардиомиопатия. Характеризира се с развитие на хипертрофия на лявата камера. Заболяването се среща във всички възрасти, но най-често между 30-45 години. Наблюдава се по-често сред мъжете. При част от пациентите е установено, че болестта има наследствен характер (20-40%). Обикновено сърцето на тези болни е голямо и надхвърля 500 грама.
Клинична картина:
- Диспнеята е израз на повишеното количество и застоя на кръв в белите дробове, както и нарушената функция на лявата камера.
- Стенокардията е налице, въпреки че коронарните артерии могат да бъдат незасегнати от атеросклеротичен процес.
- Други симптоми. Болните често се оплакват от световъртеж, сърцебиене, умора и намалена работоспособност. В определени случаи заболяването може да протече безсимптомно.
3. Рестриктивна. Към тази група спадат заболявания, при които се наблюдава облитерация на камерните кухини и белези на митрална и/или трикуспидална регургитация (връщане на кръвта в обратна посока). Характерно за тези заболявания е, че налице е ригидност на миокарда, затрудняваща диастолното отпускане на камерите.
