Може ли да се изпитва дефицит на минерали или те да се предозират?
Всички микроелементи са взаимосвързани и зависими един от друг. За нормалното функциониране на организма е необходимо да се поддържа адекватен баланс между минералите, който се определя от количеството им и тяхното съотношение. Количеството на един минерал в организма влияе на съдържанието на другите. Затова увеличаването и намаляването на концентрацията на един минерал предизвиква дисмикроелементоза или дисбаланс и води до развитие на някои заболявания.
Количеството и съставът на минерали в тялото е сравнително постоянно. Малките отклонения не водят до проблеми във функционирането на организма.
Потребността от микроелементи (мед, манган, йод, селен, хром и др. ) на организма е изключително малка и възлиза на няколко десети микрограма до 1-2 микрограма в денонощие.
Необходимостта от макроелементи (натрий, калий, магнезий, фосфор, калций и др.) е по-значителна, от няколко стотни милиграма до няколко грама.
Количеството от всеки един минерал, което е необходимо на организма, е различно и премерено. Например, количеството на калций 1,5-2,2 % и фосфор 0,8-1,2 % е най-високо. Калий, сяра, натрий, хлор и магнезий са необходими в стотни от процента. Желязото и магнезият в хилядни, мед и йод в десетохилядни, а цинк, силиций, литий, флуор само следи.
Потребностите от минерали също така могат да са индивидуални, според индивидуалните особености в усвояването на минерали от организма.
Обикновено увеличена потребност от минерали възниква при заболявания на органите на хранисмилателната система и нарушена обмяна на веществата, тъй като организмът не усвоява ефективно поетите микроелементи и възникват дефицитни състояния. Ето защо се налага при наличие на дисфункции и заболявания да се приемат комплекси от минерали за поддържане на нормалните физиологични процеси в тялото.
При дефицит на минерали могат да се развият болестни състояния в организма. Например, липсата на флуор се отразява на здравината на зъбите, при дефицит на йод се развива ендемична гуша, има данни, че при липсата на селен води до образуване на тумори.
По принцип дефицит на минерали могат да изпитват:
- децата и подрастващите в период на интензивен растеж,
- бременни и кърмещи жени,
- работохолици,
- хора със заболявания на стомашно-чревния тракт, включително и дисбактериоза на червата,
- спортисти,
- хора, подлагащи се на драстични диети или с непълноценен режим на хранене,
- при употреба на алкохол и наркотични вещества.
Минералите могат да се предозират в случай, че се приемат прекомерно във вид на фармацевтичен препарат. В по-големи количества някои от минералите са с токсичен ефект, което налага приемът им в големи дози да е само за определен период и да се назначава и контролира от лекар.
Как се набавят минералите?
Минералите не се синтезират от организма. Осигуряват се от външни източници.
Основни източници на минералите са водата и хранителните продукти. Намират се в зеленчуците, плодовете, млечните продукти, хляба и макаронените изделия, месото, рибата, морски дарове и др.
Необходимото количество важни минерали се набавя предимно чрез консумация на свежи зеленчуци и плодове. В по-големи количества минералите се съдържат в корените на растенията.
Приемът на микроелементи е сезонно зависим. Например, повече селен се осигурява през зимата, тъй като продуктите, които съдържат този микроелемент, се консумират предимно през зимата (ядки, масло, чесън, тлъсто свинско и др.). През лятото естественото приемане на селен е понижено, именно тогава може да се помислиза допълнителен прием на този микроелемент.
При магнезия е точно обратното – той се съдържа предимно в зелените зеленчуци и по-конкретно в хролофила, зеления пигмент на растенията, и се осигурява естествено през летния сезон. Ето защо няма да е излишно през зимата да се помисли за допълнителни източници на набавянето му.
Минералите са разтворими във вода и лесно се извеждат от организма чрез урината, ето защо се налага регулярен прием на храни, които съдържат богат състав на минерали.
Само при достатъчен прием на минерали може да се съхрани добра работоспособност, самочувствие, активност и способност организмът да противостои на вредните фактори на околната среда.
