Пластмасите са широко разпространени в ежедневието. За съжаление, хората не сме единствените, изложени на пластмаса всекидневно. Около 8 милиона метрични тона пластмаса се изхвърлят в океана годишно. Веднъж попаднали във водата, каквото не се изкара на брега, евентуално бива разбито на миниатюрни парченца. Най-малките парчета - тези, които са по-малки от 5 милиметра - се наричат микропластика. Според данните, световните океани съдържат около 236 000 тона микропластика. Някои отломки биват разнасяни от водите, други потъват в зависимост от собствената им плътност, а трети биват погълнати от риби и ракообразни, които пък стават храна за други животни, включително птици и хора.

 

Пластмасовите микрочастици са навсякъде - буквално. Ако микропластиката нахлува в нещата, които ядем, неизбежно ще нахлуе и в нас. Този факт притеснява не само еколози, но и гастроентеролози. За да се запълни обаче липсата на систематични данни по въпроса, изследователски екип се зае с анализирането на фекални проби на субекти от осем различни страни: Австрия, Италия, Финландия, Япония, Холандия, Полша, Русия и Великобритания. Резултатите, представени на тазгодишната сбирка на Обединената европейска гастроентерология във Виена, демонстрират, че на 10 грама изпражнения има средно 20 пластмасови микрочастици, като най-често срещаните са от полипропилен и полиетилен терефталат – два вида пластмаса, които имат широко приложение, включително при изработката на пластмасови бутилки.


 

Друг екип от учени, този път от държавния университет на Ню Йорк във Фредония, анализира 250 бутилки от 11 марки, установявайки микропластика в 93% от пробите - със средно 325 частици на 1 литър вода. Докладът обаче не е предаден за публикуване в реномирано научно списание, процес, който включва обширен преглед на методите и резултатите от страна на учени, които не са участвали в изследването. Вместо това резултатите са публикувани от Orb Media - интернационална организация с нестопанска цел, която разследва глобални екологични проблеми.

 

Като част от засиления интерес към микропластиката, Световната здравна организация ще следи и анализира постъпващите доказателства, за да определи къде са необходими допълнителни изследвания. За момента ефектът върху човешкото здраве е сравнително неизследвана територия, но специалистите се притесняват, че пластмасата може да съдържа високи концентрации на замърсители като полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди. Въпреки че експерименти не са провеждани върху хора, тези върху животни показват, че микрочастиците са способни да проникнат в кръвта на засегнатото същество, лимфната система и може би черния дроб, като същевременно се събират в червата и носят потенциално вредни последици за органите и регулирането на хормоните.