Escherichia coli (E. coli) е микроорганизъм, който се свързва най-често с инфекции на пикочните пътища - до 70-80% от случаите. По нови данни около 60% от уроинфекциите се дължат на този причинител, а като втора по ред причина се посочва – Klebsiella pneumonia.


E. coli е представител на семейство Enterobacteriaceae, род Escherichia. Представителите на рода са задължителна част от нормалната флора на дебелото черво при хората и част от животните. При попадане в органи, където средата е стерилна (бели дробове, уринарен тракт, тънко черво) тези микроорганизми могат да причинят инфекция. Опасност представляват и при имунокомпрометирани лица – болни от СПИН, пациенти на терапия с цитостатици.


Щамове, които притежават фактори на вирулентност при попадане в червата водят до развитие на диариен синдром. Известни са шест категории диарогенни E. coli.ентеротоксигенни, ентеропатогенни, ентероинвазивни, ентерохеморагични, ентероагрегативни, дифузно адхерентни. Характеризират се с голямо антигенно разнообразие, поради което имунитет се изгражда само срещу конкретен щам микроорганизъм, а не към цялата група.



E. coli се характеризира с висока устойчивост при попадане във външната среда. Във вода, почва и някои повърхности от средата микроорганизмът може да преживее с месеци. Определяне количеството на бактериите се използва като санитарен показател за фекално замърсяване в околната среда.

 

Микроорганизмите са чувствителни на дезинфекционни разтвори в обичайни концентрации, а при варене загиват в рамките на 1-10 минути.


Всички диариогенни щамове се предават по фекално-орален път – със замърсени ръце, предмети или храна и вода. Ентеротоксигенните видове често се изолират при деца под 5-годишна възраст в развиващите се страни и са водеща причина за смъртност. Освен това предизвикват тежка холеро-подобна диария при възрастни. С тези бактерии се свързват 40-70% от диариите при пътуващите – т. нар. туристическа диария.


NEWS_MORE_BOX


При лизиране (разрушаване) на микроорганизмите се отделя ендотоксин, който индуцира отделянето на провъзпалителни молекули. Предизвикват се редица реакции на организма – треска, увеличен брой на белите кръвни клетки (левкоцити), възможно е понижаване на тромбоцитите – тромбоцитопения с последващи кръвоизливи. По-тежки са развитието на ендотоксичен шок, който може да завърши със смърт.


По време на инфекцията бактериите се конкурират за усвояване на желязото в организма. Освен това те разрушават еритроцитите, като по този начин освобождават съдържащото се в тях желязо и на свой ред го усвояват.


Щамовете E. coli са една от честите причина за персистираща, хронична диария особено в детските колективи. Като водеща за това състояние е ролята на ентеропатогенните щамове E. coli.


Дебелото черво се засяга най-често от ентеротоксигенни и ентерохеморагични щамове. За възникване на заболяване е от значение и инфекциозната доза – количеството на микрорганизмите, които са попаднали в съответния орган. При ентерохеморагичните щамове са необходими само 100 бактерии, а при останалите до 108-109 бактериални клетки.


При пациенти с понижена стомашна киселинност, било то поради някакво заболяване, операция на стомаха или прием на антиацидни средства (блокери на протонната помпа, H2-блокери) инфектиращата доза може да бъде много по-малка.


Ентеропатогенните и ентеротоксигенните щамове предизвикват синдром на водниста секреторна диария, която клинично наподобява холерата, поради големите водни загуби, които водят до дехидратация.


Основни правила за профилактика са високите хигиенни стандарти в хранителните предприятия и заведения, както и детските и лечебни учреждения. В кланниците – условия за предотвратяване замърсяването на месото с чревното съдържимо, а при производството на мляко и млечни продукти – пастьоризация. Питейната вода и тази в плувните басейни трябва да бъде задължително хлорирана.


Инфектираните пациенти трябва да бъдат изолирани и след две отрицателни микробиологични проби могат да се върнат отново на работа, без да представляват опасност за околните.